След единадесет дни на всеобхватна офанзива в Ливан, която нанесе значителни щети на военната инфраструктура на Хизбула и обезглави организацията с убийството на нейния генерален секретар, Хасан Насрала. С перспективата за предстоящо наземно нахлуване в южната част на Ливанската страна, всички погледи сега са насочени към Ислямска република Иран. Ще се осмели ли да предприеме директна атака срещу Израел, за да отмъсти за щетите, нанесени в Близкия изток?
Ден след като ливанската милиция потвърди смъртта на лидера си през последните 32 години и след единадесет дни бомбардировки в Южен Ливан, долината Бекаа и крепостта на организацията южно от Бейрут, иранските власти се ограничиха с вербални осъждане и заплахи. Върховният лидер аятолах Али Хаменей призова мюсюлманите в събота „да застанат до народа на Ливан и гордата Хизбула, с всички налични средства и да им помогнат да се изправят срещу агресора“.
Последният, който говори публично, беше Абас Арагчи, външният министър на Ислямската република, но не за да осъди елиминирането на Насрала, а това на генерала от Революционната гвардия, Абас Нилфорушан. Убит при същия атентат в ливанската столица, заедно с генералния секретар на Хизбула. Той увери, че „това ужасно престъпление на агресорския, ционистки режим няма да остане без отговор“. Въпреки това ръководителят на иранската дипломация уточни в неделя, че „дипломатическата система ще използва целия политически, дипломатически, правен и международен капацитет за преследване на престъпниците и техните поддръжници“. От своя страна вицепрезидентът по стратегическите въпроси и бивш външен министър Мохамад Джавад Зариф увери, че отговорът „ще дойде в точното време и според избора на Иран“. Режимът отправи подобно предупреждение след убийството на лидера на Хамас, Исмаил Ханийе, на 31 юли.
„Иран няма да направи нищо грандиозно или да влезе в пряка война с Израел“, каза Рафаеле Мауриело, професор във факултета по персийска литература и чужди езици, в университета „Аламе Табатабаи“ в Техеран, пред LA RAZON. „Трябва да разберете, че стратегията на Иран е дългосрочна. Страната видя падането на режима на Саддам Хюсеин в Ирак, изтеглянето на НАТО от Афганистан и подобри отношенията си със Саудитска Арабия. Основната цел на Иран е излизането на Съединените щати от региона. Това е стратегическо търпение“, обясни специалистът по иранските въпроси.
„От една страна, Израел се възползва от предпазливостта на Ислямската република сега, когато реформистите са на власт, а от друга, от натиска си да ги провокира, защото се нуждае от тяхната реакция, за да се оправдае“, казва професорът от университета Allameh Tabataba’i, в Техеран. За момента Техеран „ще продължи да подкрепя Хизбула за нейното прегрупиране“. Според Мауриело, който не се съмнява, че организацията, със силни корени в ливанското общество, „държава в отсъствието на държава, ” не е в опасност, след последните израелски удари.
Според испано-иранския анализатор Даниел Башанде, „Иран има все по-малко пространство за маневриране, за да отговори с атака. Стратегията на Израел сериозно отслаби съпротивата, чрез елиминиране на лидерите на Хамас и Хизбула. Иран няма да предприеме действия, които излагат на риск оцеляването му.
„Режимът има сериозни проблеми с приемствеността и основната причина е, че революционната кауза не е каузата на иранското население. Сега иранското ръководство е на прицела, а на Ислямската република й липсва лидерство с доверие и обществена подкрепа, за да осигури приемственост на политическата система. Липсата на реакция от страна на Иран може да бъде претекст за Израел да продължи операциите срещу иранските власти,“ каза Башанде пред LA RAZON.
В речта си пред Общото събрание на ООН израелският премиер Бенямин Нетаняху се обърна, както е правил и преди, към „смелия ирански народ, който иска да се отърве от този зъл режим“. „Последната израелска операция ще принуди другите държави в региона да заемат позиция: или с Израел и неговите операции срещу Оста на съпротивата, или с Ислямската република. За Нетаняху това е възможност да продължи напред с политическата си програма. Според която Иран представлява заплаха за регионалната стабилност“, казва испано-иранският анализатор.
Друг от големите въпроси в момента е дали израелската офанзива срещу Хизбула в Ливан и други сили, свързани с Техеран ще компрометира евентуалните ядрени преговори със Съединените щати. „Това, което се случи, ще затрудни Ислямската република да изготви нова политика на сближаване с ключови страни, като се започне със Съединените щати. Израел ще окаже натиск, санкциите да не бъдат облекчавани или отношенията да се нормализират и да се фокусира върху ядрената заплаха ”, прогнозира Башандех.
Източник :La Razon
