На фона на глобалната ядрена ескалация, режимът на Си Дзинпин не иска да изостава и ускорява темпото за завършване на програмата си.
Китай укрепва ядрения си арсенал с безпрецедентна скорост, като изгражда най-агресивната програма за разширяване в света и прогнозира, че до 2030 г. ще се изравни с възможностите на Съединените щати и Русия за междуконтинентални балистични ракети (МБР). Това се казва в доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). С увеличение от 100 ядрени бойни глави годишно от 2023 г. насам, Пекин вече е натрупал поне 600, число, което според последния годишник на SIPRI ще „нарасне експоненциално“ през следващото десетилетие.
Документът, определя китайския арсенал като този с „най-бързо нарастващ растеж в света“. Очевидно е, че от 600-те бойни глави, 132 са разпределени към пускови установки в процес на зареждане, което е тревожен знак, че втората по големина икономика може би се отказва от доктрината си за минимално възпиране, за да възприеме по-смела и по-войнствена оперативна позиция. Въпреки че все още е далеч от масовото разполагане на Вашингтон и Москва, които поддържат хиляди бойни глави в състояние на висока бойна готовност, това китайско ускорение бележи повратна точка в световната ядрена надпревара.
Ханс Кристенсен, директор на Проекта за ядрена информация към Федерацията на американските учени, посочва, че тази ескалация е в отговор на ясна стратегия. ,, Желанието на Си Дзинпин да се превърне в елитна военна сила до 2050 г., съчетан с разбирането, че минималното му възпиране вече не е достатъчно срещу противниците, е движещата сила на този бум“, заяви той. Експертът подчертава, че напредъкът в американските системи за противоракетна отбрана, способни да неутрализират атаки, е накарал Китай да засили своите възможности за ответен удар с оръжия като междуконтиненталните балистични ракети Dongfeng-41, които могат да достигнат всяка точка на земното кълбо в радиус от 15 000 километра.
Модернизацията на Китай включва бързо развиваща се ядрена триада: наземни ракети, подводници клас Jin, въоръжени с ракети JL-3, и стратегически бомбардировачи H-20 в процес на разработка. Изграждането на стотици силози в северозападната част на страната, засечени от сателитни изображения, тотвърждават тази амбиция. Според Пентагона, Китай може да разполага с 1000 оперативни бойни глави в рамките на пет години, което е колосален скок от 200 през 2020 г., затвърждавайки позицията си на третата по големина ядрена сила.
Вашингтон има опасения, че възходът на Китай ще наруши глобалното статукво. Разпространението на китайски бойни глави, съчетано с нарастващото му морско и космическо влияние, застрашава договорите за контрол на оръжията, които вече са отслабени от липсата на международно сътрудничество.
Ядрена заплаха в борбата за Тайван
За военните стратези възходът на Китай изисква спешно предефиниране на отбранителните доктрини пред лицето на противник, който вече не е нужно да търси оръжия в чужбина. Всъщност, Китай е намалил вноса си на оръжие с 64% между 2020 и 2024 г., очертавайки се като самодостатъчна военна сила, която оспорва глобалното господство. Възходът на отбранителната му индустрия, воден от Си Дзинпин, замени зависимостта му от руски оръжия със собствени системи.
Що се отнася до модернизацията на атомните оръжия, разполагането на нови ракетни силози и стратегически подводници, които засилват разрушителните му способности и оспорват глобалния стратегически баланс, е важно да се отбележи, че това се случва на фона на ескалиращото напрежение около Тайван. Анализаторите на SIPRI по ядрено разоръжаване посочват, че стотиците нови силози в процес на изграждане, открити в северозападен Китай, „осигуряват на Китай значително по-голяма разрушителна мощ срещу Съединените щати“. Те обаче предупреждават, че използването на стратегически междуконтинентални балистични ракети в регионален конфликт като този на Тайван „би било лишено от доверие“, като се има предвид, че би предизвикало „катастрофално ядрено отмъщение от страна на САЩ“. Вместо това, ракети със среден обсег като DF-26, предназначени да неутрализират американски военни бази в региона, като Гуам, биха били предпочитаният вариант, в един опасен сценарий срещу Тайпе. Режимът на Си, който твърди, че Тайван е неотменима територия и не изключва обединението със сила, е в пряк конфликт със Съединените щати. Вашингтон, макар и да не признава територията за независима държава, е правно ангажиран да предоставя отбранителни оръжия и да се противопоставя на всяка насилствена промяна на статуквото, което засилва напрежението в Индо-Тихоокеанския регион.
Източник: La Razón