Нарастващата престъпност, въоръженото насилие и грабежите в различни европейски страни довеждат затворите до краен предел, като властите търсят алтернативи, като например намаляване на присъдите или изпращане на чужденци в съседни страни.
Европа изглежда е на предела на възможностите си, като много европейски затвори са пренаселени, препълнени или надвишават капацитета си. Това е заключението на последния доклад на Съвета на Европа, в който се посочва, че страни като Словения, Кипър, Франция, Италия, Румъния и Белгия са с пренаселени затвори. В европейските затвори лежат общо над един милион затворници.
Словения оглавява списъка с до 134 затворници на 100 места; следвана е от Кипър и Франция със 132 и 124 затворници на 100 килии; Италия достига 118 затворници на 100 налични килии; а Румъния и Белгия, съответно със 116 и 113 затворници, също имат свръхкапацитет. В същото време осем държави вече имат затворническо население, надвишаващо капацитета им: Хърватия, Ирландия, Швеция, Унгария, Азербайджан, Финландия, Турция и Северна Македония. Процентът на хората лишени от свобода, се е увеличил в тринадесет европейски затворнически администрации, като Любляна е водеща в увеличението, до 25,4%, следвана от Швеция и Малта.
Един на всеки четирима затворници в Европа е чужденец. Престъпленията, свързани с наркотици, представляват най-голямата група нарушения в Европа, докато убийствата са вторите най-често срещани. Следват сексуалните посегателства и грабежите с насилие.
Друга забележителна цифра е наличието на чуждестранни затворници, като средното за Европа е 25%. Люксембург се откроява в този контекст, като 75% от затворниците са чужденци, което подчертава специфични предизвикателства по отношение на интеграцията, управлението на миграцията и социалното сближаване. Швейцария, Гърция, Белгия и Италия също са страни с висок процент чуждестранни затворници.
Претъпкването на европейските затвори поставя под въпрос зачитането на човешките права и е пример за нарушаване на условията на живот на затворниците, в самите затвори.
От изпращане на затворници в чужбина, до предварително задържане. Как Европа иска да намали затворническата си популация и да сложи край на „затворническата криза“?
Докато Съветът на Европа призовава държавите да приемат спешни мерки за справяне с пренаселеността на затворите, които биха могли да облекчат настоящия задушаващ натиск върху затворническата система, алтернативите, които могат да бъдат предприети, може да не са най-подходящите или поне, както се подчертава в доклада, те биха могли да бъдат „нож с две остриета“. Пример за това е „предварителното задържане“, което е отбелязало значително увеличение през последните години. Най-забележителните случаи са Албания и Армения, които имат най-високи нива. Предпазна мярка, която би засегнала 26% от затворниците, или повече от един на всеки четирима европейски затворници, е задържана в предварителен арест. Тази мярка е използвана за предотвратяване на бягството на обвиняемия, намесата му в делото или извършването на нови престъпления. Това обаче повдига въпроси относно спазването на справедливия процес и, както посочва докладът, може да противоречи на принципа на презумпцията за невиновност, което води до това много от тях да станат рецидивисти.
От друга страна, има прехвърляне на затворници в други страни, особено такива с чуждестранен произход. Преди няколко години Дания нае затвор в Косово с капацитет до 300 затворници за 200 милиона евро и след постигане на споразумение те могат да бъдат изпратени там, през следващото десетилетие. След като излежат присъдите си, те ще бъдат върнати в страните си на произход.
Следвайки примера на Копенхаген, Швеция също иска да възложи на външни изпълнители своите затворници и е постигнала споразумение с Естония. Една от малкото страни, където броят на затворниците е намалял през последните години. Холандия и Финландия също проучват тази опция с Талин, докато Белгия обмисля преговори с Косово. Дори Норвегия нае затвор в Холандия, но парадоксално, той трябваше да бъде отменен, защото Амстердам не можеше да побере повече хора.
Невъзможността за транспортиране на затворници до други страни означава, че те биват освобождавани в същата страна, където са лишени от свобода, в много случаи преди изтърпяване на окончателната присъда, но с опции като домашен арест, условно освобождаване или общественополезен труд. Италия и Обединеното кралство, с имиграционна политика, която е поставена под въпрос в международен план (с изпращането на нелегални имигранти съответно в Руанда и Албания), са ангажирани със съкращаване на присъдите на неопасни затворници или на тези с „по-леки“ престъпления. По този начин те освободиха хиляди затворници през последната година, докато Брюксел прие закон, който прави затвора „крайна мярка, за присъди под три години“. Това обаче е алтернатива, тествана преди това от Норвегия и Белгия, с резултати далеч от очакваните и значителна критика, отчасти поради страха от рецидивисти и тези, които са станали такива.
Източник: La Razón