Екстремното време това лято ще нанесе щета от 126 милиарда евро на икономиката на ЕС до 2029 г., сочат нови изследвания.
Проучване установи, че горещи вълни, суши и наводнения са засегнали една четвърт от всички региони на ЕС през лятото на 2025 г.
Тези екстремни климатични явления са причинили краткосрочни икономически загуби от поне 43 милиарда евро тази година, като се очаква общите разходи да достигнат 126 милиарда евро до 2029 г. Според изследването незабавните загуби възлизат на 0,26% от икономическата продукция на ЕС през 2024 г.
Истинските разходи от екстремното време се проявяват по-бавно, тъй като такива събития засягат живота и препитанието чрез широк кръг от канали, които се простират далеч отвъд първоначалното въздействие. Официалните оценки често идват със закъснение. Анализът е базиран на връзките между метеорологични и икономически данни, публикувани в отделно академично проучване по-рано този месец.
За разлика от традиционните оценки, които се фокусират единствено върху разрушена инфраструктура или сгради, това изследване се опитва да отчете скритите разходи, които се умножават и разпространяват във времето. Това включва загуби на приходи от туризъм, влияние върху производителността или прекъсване на веригите за доставки.
Общо 96 региона са преживели горещи вълни, 195 – суши, а 53 региона са били засегнати от наводнения. Всеки тип екстремно време влияе на икономическата активност по различни начини.
Горещините намаляват производителността, особено в строителството и сектора на услугите. Високите температури ограничават броя на часовете, в които строителите могат да работят. Според анализа на World Weather Attribution (WWA) климатичните промени, причинени от човека, са утроили броя на жертвите от горещи вълни през юни тази година в 12 големи града. Сушата най-силно засяга земеделието, унищожавайки реколти при продължителни периоди и създавайки проблеми за веригите за доставки и фермерите. Наводненията причиняват директни щети на инфраструктура и сгради, но водят и до косвени икономически загуби от проблеми, които могат да продължат с месеци, като прекъснати вериги за доставки.
Коя страна понася най-големия икономически удар?
Средиземноморските държави плащат най-високата цена. В южноевропейските страни като Испания, Италия, Португалия, Южна Франция и Гърция рискът от суши и горещи вълни е по-висок.
Италия понесе най-тежкия икономически удар с прогнозни загуби от 11,9 милиарда евро през 2025 г., нарастващи до 34,2 милиарда евро до 2029 г. Франция е непосредствено след нея с 10,1 милиарда евро преки щети и 33,9 милиарда евро до края на десетилетието.
Испания също е сред най-засегнатите страни, където учените установяват и трите вида екстремни климатични явления. Общите ѝ прогнозни загуби възлизат на 12,2 милиарда евро през 2025 г. и 34,8 милиарда евро до 2029 г.
По-малките икономики като Малта, Кипър и България са особено уязвими. Макар общите им загуби да са по-малки, те съставляват много по-голям дял от икономическия им капацитет. Всяка от тях е преживяла краткосрочни загуби, възлизащи на над 1% от брутната добавена стойност (БДС) – мярка, подобна на БВП, която показва колко стойност създава една икономика. Макар щетите да са по-ниски в северни и централни европейски държави като Дания, Швеция и Германия, честотата и мащабът на екстремните явления, особено наводненията, нарастват.
Общо преки разходи от екстремното време това лято възлизат на 0,26% от икономическата продукция на ЕС през 2024 г. До 2029 г. това число се покачва до 0,78% – „икономически значителна потенциална загуба“, посочват изследователите.
Източник: Euronews