Той е предназначен изключително за захранване на изкуствения интелект на страната, а проектирането му е отнело десетилетие.
Азиатският гигант откри „суперкомпютър, обхващащ целия континент“. Mрежа от изчислителни центрове, разпределени на повече от 2000 км, трансформирани в единен изчислителен пул за изкуствен интелект (ИИ).
Изненадващо е, че тази инфраструктура не е построена за една нощ. Tя е резултат от десетилетие планиране и инвестиции, а целта ѝ е да затвърди позицията на страната като световен лидер в разработването на изкуствен интелект, с възможности, които преди това бяха запазени за централизирани суперкомпютри. Реалността е, че това е повече от просто компютър, а хъб, център, състоящ се от оптична мрежа, която свързва множество географски разпределени центрове за данни, позволявайки им да работят безпроблемно заедно, сякаш са един единствен суперкомпютър. Според директорите на проекта, комбинираната изчислителна ефективност може да достигне до 98% от производителността на традиционен, първокласен център. Този подход позволява използването на разпръснати ресурси (пространство, енергия, съществуваща инфраструктура), без да е необходимо да се концентрира цялата мощност на едно място. За взискателни задачи като обучение на мащабни модели на изкуствен интелект, телемедицина, научни симулации или Индустрия 4.0, тази мрежа предлага мощност, резервиране и гъвкавост.
За първи път Китай комбинира огромна мощност, високоскоростна мрежа и континентално покритие за изкуствен интелект. Натискът за този хъб не е случаен. Китай инвестира сериозно в цифрова инфраструктура от години: оптична свързаност, възобновяеми енергийни източници, разширяване на центрове за данни, разработване на вътрешни чипове и политики за насърчаване на широкото приемане на изкуствен интелект. Освен това страната вече е декларирала, че притежава повече от 1500 големи модела с изкуствен интелект, представляващи 40% от наличните в световен мащаб през 2025 г.
Изграждането на разпределен хъб от такъв мащаб позволява на Китай да преодолее няколко пречки: географската концентрация на центрове за данни, разходите за енергия, производството на топлина, необходимостта от резервиране и риска от претоварване на инфраструктурата. Вместо това, той разпределя натоварването, намалява рисковете и оптимизира съществуващите ресурси.
С тази инфраструктура Китай открива нови възможности: по-бързо обучение на масивни модели; използване на изкуствен интелект за задачи в реално време (като телемедицина или управление на индустриални мрежи); по-голям достъп до изкуствен интелект за малки предприятия и академични институции; и разработване на приложения, които изискват огромна процесорна мощност (симулации на околната среда, биомедицина, изследвания, глобално прогнозиране и др.).
Мрежата може също така да насърчи децентрализацията на изчислителната мощност. Вместо да бъде в ръцете на няколко технологични гиганта, достъпът до високопроизводителни ресурси може да бъде демократизиран: регионалните центрове, средните предприятия, университетите и стартиращите компании могат да използват процесорна мощност при поискване според своите нужди. Това е в съответствие с националната стратегия за изкуствен интелект: да се трансформира изкуственият интелект от елитен лукс в основна инфраструктура, като пречистването на вода или пътната мрежа.
Макар идеята за разпределен суперкомпютър да е примамлива, тя не е без рискове. Въпреки че цитираната ефективност достига 98% от тази на традиционен център, тази разлика може да означава ограничения в задачи, изискващи абсолютна синхронизация, минимална латентност или критични потоци от данни. Съществува и геополитическо измерение. Чрез изграждане на инфраструктурата в национален мащаб, Китай би могъл да засили своята технологична автономност пред лицето на санкции, хардуерни ограничения или зависимост от чуждестранни доставчици. Това засилва световната надпревара за доминация в областта на изкуствения интелект и би могло да задълбочи напрежението между технологичните блокове. Освен това, експлоатацията на такава обширна мрежа изисква огромни енергийни ресурси, постоянна поддръжка, строга регулация и споделена стратегия за отговорно използване на изкуствения интелект. Успехът ще зависи от това как Китай управлява тази сила.
Ако Китай може да използва тази мрежа безпроблемно, той би могъл да демократизира достъпа до усъвършенстван изкуствен интелект, но също така да консолидира технологичното си лидерство в продължение на десетилетия.