Екип от астрономи от университета в Кеймбридж обяви откриването на най-обещаващите досега химически сигнали за възможна биологична активност в атмосферата на екзопланета. Тя е наречена K2-18 b и е разположена на около 124 светлинни години от Земята. K2-18 b не е планета като Земята. Тя е под-Нептун, около 2,6 пъти по-голяма и 8,6 пъти по-масивна от нашата планета. Обикаляща около червено джудже в така наречената обитаема зона. Регионът около звезда, където условията биха могли да позволят наличието на течна вода. Настоящите модели предполагат, че K2-18 b може да бъде „гикейски свят“: планета, покрита от огромни океани под богата на водород атмосфера. Предишни наблюдения с космическия телескоп Джеймс Уеб (JWST) са открили ключови молекули като метан и въглероден диоксид в атмосферата ѝ, елементи, които вече са сочили условия, съвместими с химия, интересна за живота.
Наистина изненадващият аспект на това ново проучване, публикувано в The Astrophysical Journal Letters, е наличието на две молекули в атмосферата на K2-18 b: диметил сулфид (DMS) и диметил дисулфид (DMDS).
На Земята тези молекули се произвеждат чрез биологични процеси, като например метаболизма на морските микроорганизми – например океанския фитопланктон. Поради тази причина астрономите ги смятат за потенциални химични биосигнатури. Сигнали, които биха могли да бъдат свързани с жизнената активност. Авторите на изследването, ръководени от Нику Мадхусудхан, посочват, че резултатите са достигнали статистическо ниво от три сигма при откриването на тези вещества, което показва, че има само 0,3% вероятност сигналът да е продукт на случаен шум.
Във физиката и астрономията прагът, необходим за обявяване на окончателно откритие, обикновено е ниво от пет сигма. Екипът на Мадхусудхан изчислява, че с допълнителни 16 до 24 часа наблюдение с JWST, те биха могли да се доближат до тези по-взискателни стандарти за сигурност. Означава ли това, че вече сме открили извънземен живот? Отговорът остава „не“, но откритието означава, че за първи път имаме химически сигнали в атмосферата на далечен свят, които, биха могли да бъдат генерирани от живот.
Възможно е неизвестни, небиологични химични процеси да могат да произведат тези съединения, особено в атмосфери, толкова различни от земните, колкото тази на хикейски свят. Въпреки че не е потвърждение за живот, има няколко причини, поради които това откритие е от значение. Към днешна дата то представлява най-силната индикация за биологична активност извън Слънчевата система. То бележи методологичен напредък в търсенето на биосигнатури с телескопи като JWST, които могат да анализират атмосферния състав на далечни екзопланети. И накрая, то отваря вратата за бъдещи изследвания, които биха могли да потвърдят или изключат наличието на микробен живот на планети, които не можем директно да посетим. Това откритие не дава окончателен отговор на въпроса, но поставя дебата за възможността за извънземен живот на по-солидна и количествено измерима научна основа.