Резултатите от проучване на MIT показват не само подмладяване, но и по-голяма способност за реагиране на по-широк спектър от заплахи.
Стареенето на имунната система е забележимо при всяка инфекция, която става по-трудна за преодоляване, при всяка ваксина, която предлага малко по-малка защита, при всеки рак, който среща по-малка съпротива. С напредване на възрастта нашите защитни сили губят силата си. Крайната цел на много специалисти по дълголетие е да гарантират, че тази система поддържа механизмите си, сякаш е чисто нова. Сега екип от MIT и Института Broad предлага смела идея. Не директно подмладяване на имунната система, а обучение на тялото временно да създава по-млада версия на себе си. Резултатите са публикувани в Nature и отправната точка е тимусът. Малък орган, разположен пред сърцето, който функционира като тренировъчна площадка за Т-лимфоцитите, клетките, отговорни за разпознаването и елиминирането на заплахите. В тимуса тези клетки преминават през процес на селекция, който гарантира разнообразна и ефективна защита. Проблемът е, че тази тренировъчна площадка започва да се изчерпва рано. От ранна зряла възраст тимусът постепенно се свива и до 75-годишна възраст става практически нефункционален.
„С напредване на възрастта имунната система започва да се влошава“, обяснява Мирко Фридрих, водещ автор на изследването. „Искахме да проучим как да поддържаме тази защита по-дълго и това ни накара да помислим как да засилим имунитета.“
Вместо да се опитват да реактивират тимуса или да въведат имунни фактори директно в кръвния поток, стратегия, която може да има странични ефекти, учените са избрали биоинженерно решение. „Нашият подход е по-синтетичен“, добавя Фън Джанг, съавтор на изследването. „Ние проектираме тялото да имитира секрецията на фактори от тимуса.“ Черният дроб се превръща във временна фабрика за имунни сигнали. Той е орган, способен да произвежда големи количества протеини дори в напреднала възраст, и е достъпна цел за терапии, базирани на информационна РНК. Възползвайки се от тези предимства, екипът е проектирал липидни наночастици, заредени с мРНК, която кодира три ключови фактора за оцеляването и съзряването на Т-лимфоцитите: DLL1, FLT-3 и IL-7. След инжектиране тези частици се натрупват в черния дроб, където чернодробните клетки започват да произвеждат сигналите, нормално излъчвани от тимуса.
При възрастни мишки, еквивалентни на хора на около петдесет години, ефектът е забележителен. След няколко седмици лечение, популациите на Т-клетките се увеличиха както по брой, така и по разнообразие. Имунната система не само изглеждаше по-млада, но и по-гъвкава и способна да реагира на по-широк спектър от заплахи. Това подобрение се превърна в по-мощни реакции към ваксинацията. Когато третираните мишки получиха експериментална ваксина, броят на специфичните цитотоксични Т-клетки се удвои, в сравнение с животни на същата възраст, които не бяха получили лечението.
Подмладяването на имунната система стана очевидно и в борбата с рака. В комбинация с имунотерапия, която освобождава спирачките на имунната система, третираните мишки показаха по-високи нива на преживяемост и по-дълъг живот от тези, които получиха само противотуморното лекарство. Нито един от трите фактора, сам по себе си, не беше достатъчен за постигане на този ефект. Само като действаха заедно, те успяха да пресъздадат, макар и временно, среда, функционално подобна на тази на млад тимус.
Проучването не обещава вечна младост, то доказва, ч имунният спад не е необратим. „Ако можем да възстановим нещо толкова важно като имунната система“, заключава Джан, „може би ще можем да помогнем на хората да останат без болести за по-дълъг период от живота си.“ Ключът е, че ефектът е временен и контролируем. Информационната РНК се разгражда бързо, което позволява корекции в продължителността на лечението и намаляване на дългосрочните рискове.
Екипът планира да тества тази стратегия в други животински модели и да проучи как тя влияе на други клетки на имунната система, като например В-лимфоцитите.