Учени откриват навици, които могат да подмладят мозъка с до осем години

Проучването е проследило 128 хора на средна и по-висока възраст от четири континента, в продължение на две години.

Според ново изследване, няколко позитивни навици за начин на живот може да накарат мозъка ви да изглежда до осем години по-млад. Учени от Университета на Флорида откриха, че оптимизмът, достатъчното дълбоко заспиване, справянето със стреса и силната социална подкрепа са свързани с мозъци, които изглеждат по-млади при сканиране. Проучването е проследило 128 хора на средна и зряла възраст от четири континента, в продължение на две години. Близо 70% от участниците са били жени и повечето са живели с хронична болка, свързана с или с риск от остеоартрит на коляното. Използвайки усъвършенствани техники за ЯМР и машинно обучение, изследователите са оценили „възрастта на мозъка“ на всеки участник и са я сравнили с действителната му възраст. Участниците със здравословен начин на живот, са имали мозъци, които са изглеждали до осем години по-млади от очакваното.

За разлика от тях, участниците с мозъци, които са изглеждали по-възрастни, са изпитвали хронична болка, имали са по-ниски доходи, по-ниски нива на образование и са били в социално неравностойно положение. Изследователите обаче са установили, че макар въздействието на тези трудности върху стареенето на мозъка да отслабва с времето, ползите от положителните фактори на начина на живот са по-силни и по-трайни.

Други положителни въздействия свързани с по-здравословното стареене на мозъка, включват избягване на тютюнопушенето и поддържане на здравословно телесно тегло.

„Посланието е последователно във всички наши проучвания“, каза Кимбърли Сибил, доцент по физикална медицина и рехабилитация в Университета на Флорида, която е ръководител на изследването. „Поведението, насърчаващо здравето, не е свързано само с по-малко болка и по-добра физическа функция. Изглежда, че то кумулативно укрепва здравето.“

Констатациите са публикувани в списание Brain Communications. Проучването допълва нарастващия брой доказателства, че психичното благополучие и изборът на начин на живот играят важна роля за здравето на мозъка, дори при хора, страдащи от хронична болка или дългосрочни заболявания. Резултатите идват в момент, когато други изследвания показват, че определени личностни черти могат да повлияят на продължителността на живота на човек.

В мащабен анализ, ръководен от изследователи от Университета в Лимерик, учените са изследвали данни от повече от половин милион души, обхващащи близо шест милиона човекогодини. По време на периода на изследването са починали 43 851 участници. Екипът е анализирал пет основни личностни черти – невротизъм, екстраверсия, откритост, приятност и съвестност – и как те са свързани с риска от смърт.

Хората с по-високи нива на невротизъм, характеризиращи се с тревожност и емоционална нестабилност, са имали с три процента по-висок риск от по-ранна смърт. За разлика от това, по-голямата съвестност, свързана с организираност, дисциплинираност и надеждност, е била свързана с 10 процента по-нисък риск от смърт.

Екстравертността, която отразява общителността и ангажираността с другите, е свързана с 3% по-нисък риск от смърт, като ефектът е особено силен в Съединените щати и Австралия. Не е открита ясна връзка между смъртността и откритостта.

„Нашата работа показва, че начинът, по който мислим, чувстваме и се държим, е свързан не само с удовлетвореността от живота и социалните взаимоотношения, но и с това колко дълго живеем“, каза д-р Мейр Макгийън, доцент в университета в Лимерик и водещ автор на изследването.

Изследването, проведено в сътрудничество с Държавния университет на Флорида, Университета на Западна Вирджиния и Северозападния университет, беше публикувано наскоро в Journal of Personality and Social Psychology. „Личността е ключов фактор за здравето и дълголетието, с ефекти, подобни по величина на тези на общопризнатите фактори за общественото здраве, като например социално-икономическия статус.“ Д-р Параик С. О. Съйлеабхаин, водещият автор на изследването, заяви, че откритията ще помогнат за насочване на бъдещи изследвания за това как психологическите черти влияят на здравето през целия живот.