Сбогом на 24-часовия ден, от тази дата нататък дните на Земята ще траят 25 часа. Това е реален процес, свързан главно с гравитационното взаимодействие между Земята и Луната.
Идеята, че Земята ще премине от 24-часови към 25-часови дни, не е мит, но не е и нещо, което ще се случи в близко бъдеще. Учените от десетилетия изучават как въртенето на планетата постепенно се забавя, макар и толкова бавно, че е невъзможно да се възприеме в ежедневието. Това е реален процес, свързан главно с гравитационното взаимодействие между Земята и Луната.
Реална, но изключително бавна промяна
Въпреки че сме свикнали да мислим, че един ден трае точно 24 часа, това измерване не е толкова строго, колкото изглежда. Всъщност дори така нареченият „слънчев ден“ има леки вариации. Ако въртенето на Земята се измерва с помощта на далечни звезди като отправна точка вместо Слънцето, се получава малко по-различна стойност, известна като звезден ден, както е обяснено от източници на НАСА за научни изследвания.
Тези разлики не са грешки, а по-скоро резултат от въртенето на Земята около оста си, докато едновременно обикаля около Слънцето. Освен това, за много дълги периоди, продължителността на деня показва ясна тенденция, тя постепенно се увеличава.
Луната е ключът към удължаването на дните
Основната причина за това постепенно забавяне е Луната. Нейната гравитация причинява приливи и отливи в океаните, генерирайки постоянно триене, което действа като малка спирачка на въртенето на Земята. Тази загуба на енергия кара Земята да се върти малко по-бавно всеки път, докато Луната постепенно се отдалечава.
Това явление е документирано чрез прецизни астрономически наблюдения, атомни часовници и исторически записи, като например древни затъмнения. Поради тази причина международни организации, специализирани в отчитането на времето, следят отблизо връзката между въртенето на планетата и официалното време, дори прибягвайки до корекции като високосни секунди.
Що се отнася до големия въпрос, кога Земята ще достигне 25-часови дни, проучванията поставят този сценарий във времева скала от около 200 милиона години, при условие че системата Земя-Луна продължи да се развива подобно на сегашната си траектория. С други думи, има „дата“ в геоложки термини, но тя е толкова далечна, че няма да има практическо въздействие върху човечеството или начина ни на измерване на времето.
В допълнение към приливите и отливите, други фактори, като преразпределението на масата на планетата, например топенето на леда или движението на големи обеми вода, също могат леко да повлияят на продължителността на деня, демонстрирайки, че Земята не е твърдо и непроменимо тяло, а динамична система, която постоянно се променя.