Тръмп твърди, че „Куба е на път да падне“, въпреки че ако икономическият натиск се провали, може да прибегне до военни действия.
Натискът, блокадата и задържането на така наречения „фантомни петролни флотилии“ на Венецуела от американските военни представляват опустошителен удар върху кубинския режим на Кастро, чиято системна енергийна и икономическа криза ще се изостри от края на доставките на гориво от единственият надежден съюзник, останал за правителството на Мигел Диас-Канел Бермудес.
През 2023 г. Хавана е внасяла 55 615 барела петрол на ден от Венецуела, според Ройтерс. Оттогава цифрата намалява, достигайки най-ниската си точка през 2025 г., когато доставките са спаднали до около 27 000 барела на ден. Като се има предвид, че Куба консумира приблизително 120 000 барела петрол на ден, зависимостта ѝ от венецуелския петрол, чийто внос представлява повече от 80% от суровия ѝ петрол, е толкова критична, че без него „последиците биха били катастрофални“, обясни икономистът Рикардо Торес пред Resumen Economico de Cuba.
Енергийната зависимост на режима на Кастро започва през 2000 г., след подписването на Споразумението за всеобхватно сътрудничество между Куба и Венецуела. Това споразумение установява съществено двустранно сътрудничество, позволявайки на Хавана да се финансира, чрез внос на петрол. Американската военноморска блокада на „флота-призрак“ само ще изостри кризата в страната, където „недостигът на основни стоки, високата инфлация, непрекъснатите прекъсвания на електрозахранването и сривът на селскостопанското и промишленото производство причиниха значително влошаване на обществените услуги“, според EFE. Поради тази причина преди няколко дни президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви: „Куба е на път да падне“. За Лопес-Леви това е истинската цел на „офанзивата на администрацията на Тръмп. Те искат да свалят кубинското правителство“.
Руското решение
Подкрепата на Владимир Путин не е същата. Към това се добавят и личните и политически отношения между руския лидер и Тръмп, което несъмнено ще работи в полза на Вашингтон. През 2025 г. „Москва е изпращала около 6000 барела на ден“, според Хорхе Пиньон, кубински експерт от Енергийния институт на Тексаския университет, който информира EFE тази сряда за „пристигането на острова на нов руски танкер с 330 000 барела“. В дългосрочен план обаче тази подкрепа ще бъде недостатъчна. Русия е „единствената страна, която би могла да бъде реална алтернатива на Венецуела, но между войната в Украйна, икономическите ѝ проблеми и преследването на собствения фантомен флот, тя не е в позиция да поеме тази роля“, добави Пиньон.
Съществува и помощта от Мексико, която миналата година е изпращала около 23 000 барела на ден. Това количество „е паднало под 3000 тази година“, според доклади на мексиканската държавна петролна компания Pemex. Мексиканският президент Клаудия Шейнбаум е готова да направи „политически жертви“, за да подкрепи Куба.
Съществува и вариантът на Китай, който също е съюзник на Хавана. Пекин обаче знае, че в геополитически план залагането на подкрепата и сигурността на Куба в момента означава директно да се изправи срещу Тръмп, който несъмнено ще излее яростта си срещу всеки, който се опита да транспортира гориво до острова.
Потенциално нахлуване в Куба би потвърдило доктрината „Донроу“, би сложило край на последния исторически враждебен режим в региона и би нанесло психологически и геополитически удар на Русия и Китай, тъй като Вашингтон би контролирал карибските морски пътища. Освен това би имало бъдещи икономически възможности, произтичащи от реконструкция, инвестиции, туризъм и инфраструктура.
Едно неуспешно нахлуване, което причинява глад и масови миграции в Гуантанамо и съседна Флорида, би паднало лично върху Тръмп. Неговото наследство би било това на президент, загубил от малка нация, след като я атакува незаконно и без одобрен от ООН мандат.