Стареенето променя начина, по който тялото регулира температурата, тиха промяна, която може да има значителни последици за здравето.
С напредване на възрастта телата ни променят начина, по който се адаптират към околната среда, и студът се превръща във фактор, на който трябва да обръщаме повече внимание. Според експертите стареенето прогресивно засяга механизмите, които поддържат стабилна телесна температура, но началото на заболяванията, употребата на определени лекарства и начинът на живот също играят роля. Резултатът е по-голяма уязвимост към ниски температури, особено през по-студените месеци.
Защо възрастните хора понасят студа по-зле?
С течение на времето термогенезата, процесът, чрез който тялото произвежда топлина, за да поддържа вътрешната си температура, става по-малко ефективен. Това означава, че тялото има по-големи трудности с генерирането и задържането на топлина, когато околната среда е студена. Въпреки че този спад е нормална част от стареенето, въздействието му варира значително от човек на човек. Дори и при липса на заболяване, на възрастния човек може да му отнеме повече време, за да реагира на студа. Прогресивното намаляване на мускулната маса, ключова за производството на топлина, и промените в кръвообращението допринасят за по-лесната загуба на топлина от тялото.
Освен самата възраст, има фактори, които значително влошават тази трудност при регулиране на температурата. Неврологичните заболявания, като болестта на Алцхаймер, могат да променят механизмите, които ни позволяват да разпознаваме студа и да реагираме адекватно на него. Метаболитните или ендокринните нарушения също влияят на вътрешните процеси, отговорни за поддържането на топлинния баланс. Към това се добавя и ефектът на някои лекарства. Лекарствата, които действат върху централната нервна система, като анксиолитици, бензодиазепини или невролептици, могат да попречат на регулирането на телесната температура. В тези случаи рискът не винаги е „чувство за по-студено“, а по-скоро нереагиране навреме на опасен спад на телесната температура. Един от най-важните аспекти, които специалистите посочват, е разликата между субективното усещане за студ и обективните ефекти, които той има върху тялото. Не всички възрастни хора усещат студа по-интензивно. Някои от тях може да го възприемат по-слабо от млад, здрав човек.
Тази липса на възприятие увеличава риска, тъй като тялото може да се охлади, без човекът да е напълно наясно с това. При продължителни периоди на ниски температури това разминаване между усещането и реалността може да доведе до сериозни проблеми, особено ако не се вземат подходящи защитни мерки.
Най-сериозният риск, свързан със студеното време, е хипотермията, която възниква, когато телесната температура падне под 35 градуса по Целзий (95 градуса по Фаренхайт). Въпреки че обикновено е свързана с екстремно излагане на открито, може да се появи и в лошо отопляеми закрити пространства или при особено уязвими хора. Последиците от хипотермията могат да бъдат тежки, особено за сърдечно-съдовата система.
Поради тази причина експертите предупреждават, че най-уязвимите групи, като възрастни хора, живеещи сами, хора с увреждания или хора с когнитивни нарушения трябва да се наблюдават. Студеното време не може да се пребори само с топли дрехи. Фактори като недохранване, заседнал начин на живот и енергийна бедност изострят уязвимостта към ниски температури. Загубата на тегло и мускулна маса допълнително намаляват способността на тялото да генерира топлина, докато липсата на физическа активност ограничава естествените реакции на тялото.
У дома поддържането на комфортна температура е ключово. Специалистите препоръчват домовете да не падат под 17 или 18 градуса по Целзий, тъй като постоянният студ в дома може да има отрицателни последици дори без да се достигат екстремни ситуации.