Ежедневните навици за шофиране могат да предложат неочакван поглед към психичното ни здраве.
Начинът, по който шофираме, може да разкрие много повече за нас, отколкото си представяме. Отвъд техническите умения или шофьорския опит, като кога и какви маршрути избираме могат да бъдат свързани с фини промени в здравето на мозъка, дори преди да се появят класически симптоми на памет или когнитивен спад. Това е основният извод на скорошно проучване, представено на Международната конференция за инсулт през 2026 г., което предполага, че превозните средства, които шофираме всеки ден, могат да действат като „термометър“ на нашата когнитивна функция.
Авторите на изследването на чело с Чиа-Линг Фуа, са наблюдавали възрастни над 65 години и са установили, че промените в шофьорските им навици, като например намаляване на честите пътувания, избягване на по-дълги пътувания, придържане към познати маршрути или винаги шофиране по едно и също време, корелират с признаци на когнитивен спад, дори преди да се появят ясни дефицити в тестовете за памет или разсъждение. Това предполага, че мозъкът, засегнат от стареене или невродегенеративно заболяване, може първо да прояви ефектите си в сложни ежедневни задачи, като шофиране, което изисква интегриране на внимание, памет, пространствена преценка и бързо вземане на решения.
Шофьорските навици при възрастни хора могат да разкрият ранни промени в здравето на мозъка. Как, къде и колко често хората шофират може да показва увреждане на бялото вещество на мозъка, което е свързано с когнитивен спад и риск от деменция. Споменатото „бяло вещество“ се отнася до нервните влакна, които свързват различни мозъчни региони и са от съществено значение за обработката на това, което виждаме, координирането на движенията и управлението на сложна информация. Този подход е показателен не само за това, което казва за биологията на стареещия мозък, но и за практическия си потенциал. Традиционно, откриването на ранен когнитивен спад изисква специфични клинични тестове или невропсихологични оценки, които не винаги се прилагат систематично. За разлика от това, анализът на моделите на шофиране би могъл да предложи по-малко инвазивен, непрекъснат и естествен начин за наблюдение как мозъчната функция се развива в реалния живот. Предишни проучвания показват, че хората с леки когнитивни нарушения или деменция са склонни да променят поведението си при шофиране. Те не предприемат дълги пътувания, избягват да шофират през нощта и се придържат към познати маршрути. Това е в съответствие с идеята, че когнитивният спад първо засяга когнитивната гъвкавост и способността за адаптиране към нови или сложни ситуации.
Освен ранното откриване, тези наблюдения имат значение и за самостоятелния живот и психичното здраве при възрастните хора. Шофирането е символ на независимост и мобилност, а загубата на тази способност в по-късна възраст не само променя ежедневието, но може да повлияе на качеството на живот. Човешкият мозък е изключително сложен и началото на заболявания като Алцхаймер или леко когнитивно увреждане често е тихо и постепенно. Много от задачите, които приемаме за даденост, обаче изискват модели на мислене, внимание и памет, които са чувствителни към много ранни промени в невронната функция.
Данните от проучването показват, че наблюдението на начина, по който възрастните хора шофират, може не само да помогне за предотвратяване на инциденти и подобряване на безопасността на движението, но и да служи като ранен индикатор за промени в здравето на мозъка.