Предстои да ви отведем на 400 м под земята, в една от най-модерните мини у нас. Какво е да работиш в подземен град? Михаела Караблеьова и операторът Явор Василев изкараха една смяна с миньорите в Челопеч.
„Не забравяй, че у дома някой те чака“- с това послание започва работният ден на миньорите в Челопеч. 06:00 ч. сутринта е – време за поредната смяна. Преди да влязат под земята суровите мъже се събират на т. нар. „назначаване“.
Само половин час по-късно и с разпределени задачи, миньорите тръгват към работното си място. Заедно с тях прежалваме дневната светлина и се потапяме в подземния свят.
Тунелите ни разкриват цял град, в който има всичко, както за миньорите, така и за машините. Дисциплината под земята е желязна. Поддръжката на техниката се извършва изцяло под земята. В това ни убеждава огромното ремонтно депо. Подземният град крие и други изненади, като например бензиностанцията – на 300 м под земята всичките тежкотоварни машини могат да се заредят с гориво.
И докато повечето хора работят на дневна светлина и в просторни офиси – на мъжете в мината се налага да свикват с необичайните условия на труд. Тъмните тунели ни отвеждат при Радостин Радев – човекът с една от най-отговорните задачи – закрепването на масивите. За пръв път слиза под земята преди девет години и то съвсем случайно.
„Попадаш в едно съвсем ново семейство като влезеш в такава среда. Трябва във всеки един момент да разчиташ на ближния си, на човека до теб, колегата. Когато няма човек до теб и си сам на работното място – разчиташ на обхвата, на радиостанцията. Някой да те чуе, ако ти трябва помощ, да се отзове“, разказва Радостин.
Ориентацията на метри под земята е много трудно, губи се представа за посоките, но миньорите твърдят, че и с това се свиква. Най-трудното за тях е, когато са сами на смяна. Присъствието на друг човек винаги е успокоява и разсейва от тъмнината.
В друга галерия се запознаваме с Димитър. Става миньор на 23. И така вече 10 години. Той е един от хората, които отговарят за взривовете в мината.
„Аз имах много психическа подготовка преди това- много приятели работеха тука. Горе -долу знаех за какво става въпрос. Знаех, че е много тежко…“, разказва той.
Машините отдавана са направили работата на миньорите с една идея по-лека. Въпреки това, страхът у всеки работеща под земята остава.
Георги Говедаров минава за един от най-смелите професионалисти в мината. Тук е от 2008 г. и отговаря за 40-тонна играчка, както самият той нарича „камиона“. През ръцете му с помощта на дистанционно, минават тонове скали.
И докато главните герои в тази история са свикнали с необичайните условия на труд, за семействата им това е трудна задача. Те живеят в постоянен страх от инциденти. Тук, под земята, основният закон е дисциплината и спазването на правилата. Грешките са недопустими, защото могат да бъдат фатални. Организацията и предпазливостта са символ верую тук, на 400 м под земята. А най-чаканият момент от работния ден е, когато мъжете отново видят дневната светлина.
Часът е близо 14 ч., скоро ще започнат взривовете. Време е да напуснем мината. На раздяла с подземния град, разбираме и един от девизите на миньорите – „под земята всички сме братя“.
