През първите 100 дни от предишния си мандат Доналд Тръмп подписа 33 изпълнителни заповеди, през този втори мандат той е подписал 60 само през първия месец. Разпоредбите и указите са с невиждан до сега мащаб.
През последните няколко часа новините се въртят около преговорите с Русия в Саудитска Арабия за прекратяване на войната в Украйна, игнорирайки както самата Украйна, така и останалите европейски нации. Събитията се развиват толкова бързо, че изненадващите предложения за закупуване на Гренландия или превземане на Панамския канал звучат като журналистическа глупост, въпреки че бяха лансирани само преди четири седмици. Разпоредбите за масово депортиране на имигранти без документи загубиха интерес и дори започваме да забравяме идеята за разрешаване на вековния конфликт в Газа, чрез изграждане на туристически курорти по средата между Дисниленд и Ривиера Мая. А да не говорим и за китайския въпрос, митата, Иран и Сирия.
Противоконституционността на отказването на гражданство на децата на имигранти без документи, родени в Съединените щати, съдебното уволнение на държавни служители във федералната администрация или отнемането на пълномощията за Белия дом от журналистите на Асошиейтед прес, тъй като продължават да използват термина Мексикански залив, вместо Американски залив в техните информационни емисии, както беше признато в един от подписаните укази, са само малка част от нещата, с които американските граждани вече трябва да се съобразяват.
Всичко това без да се споменава традиционната конфронтация с Китай и най-новата с членовете на Атлантическия алианс.
Никой президент не е започвал законодателния си мандат с такава хиперактивност. За сравнение през първите си 100 дни Байдън подписа 42 изпълнителни заповеди, а Обама 19. Указът на настоящия президент изглежда е съгласен с онези, които твърдят, че Доналд Тръмп е приел принципите на Проекта за президентски преход от 2025 г.
Самият Тръмп, заявява, че неговият дневен ред отговаря единствено на интересите на американския народ, а не на конкретна група или тенденция. Вярно е, че предишният лозунг, свързан с възстановяването на величието на нацията, се е превърнал във философия на неговия мандат и за постигане на тази цел изглежда президентското решение е да се предложи нов световен ред чрез реорганизиране на съществуващия.
Европа, която вътрешно залагаше на ново издание на демократическия мандат, беше хваната неподготвена от новия начин на правене на политика и се опитва да се приспособи, засега с повече думи, отколкото с резултати. Но не трябва да забравяме, че Обама, а не Тръмп, беше първият, който се съсредоточи върху Азиатско-тихоокеанската зона като глобална икономическа референция в ущърб на Атлантическата ос. Обама, а не Тръмп, беше този, който подчерта спешната необходимост от по-голям европейски принос към хазната на НАТО, облекчавайки икономическата тежест, поемана от Съединените щати. Но до момента европейските нации предпочетоха да останат слепи за новата геополитическа и икономическа реалност, която назряваше. Въпрос на време е да разберем има ли европейския съюз капацитета да остане обединен и да формира общ политически, икономически, военен и социален фронт. Само по този начин просветените ценности на либералните демокрации, които действат от края на 18-ти век, ще могат да противодействат на новата глобална реалност, в която икономическата и политическата власт вървят ръка за ръка, както никога досега.
Източник: LA RAZON