Максимална несигурност за бъдещето на Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL) в момент, когато настоящият мандат изтича само след две седмици.
Днес, понеделник, се очаква Съветът за сигурност на ООН да проведе закрити консултации със заместник-генералния секретар за Близкия изток, Азия и Тихия океан, Мохамад Халед Хиари, за да обсъди възможността за удължаване на мисията на мироопазващите сили с още една година, промяна на техните отговорности или дори разпускането им.
Съветът за сигурност единодушно одобри, чрез Резолюция 2749, едногодишното удължаване на мисията, създадена през 1978 г. При разделен Съвет за сигурност, администрацията на Тръмп би се противопоставила на продължаването ѝ в сегашния ѝ вид. Тръмп ясно заяви, че смята, че мисията е неспособна да гарантира спазването на примирието, постигнато между Израел и Ислямска република Иран на 27 ноември. Под натиск от Тел Авив, Вашингтон би могъл да наложи вето върху удължаването на мандата ѝ. Миналия април администрацията предложи прекратяване на всички мироопазващи мисии на ООН. Или да прокара реформа, насочена към предоставяне на повече правомощия, като например изземване и проверка на оръжия или извършване на арести, предложение, което ще предизвика Франция, Русия и ливанските власти.
„ЮНИФИЛ трябва да бъде нещо повече от обикновен наблюдател, трябва да бъде възпиращ фактор. Ако не е способен да попречи на Хизбула да наруши прекратяването на огъня, изобщо не трябва да е там“, заяви наскоро източник, близък до администрацията на САЩ, цитиран от MTV, една от водещите ливански дигитални медии. На практика победена и изтеглена от Южен Ливан след седмици на тежки бомбардировки от Израелските отбранителни сили (IDF) срещу нейните крепости миналата есен, Хизбула в момента не представлява заплаха в района, въпреки че продължава да се съпротивлява да предаде арсенала си на ливанската държава, както изисква новото правителство на Земята на кедрите.
По този начин в региона между река Литани и Синята линия се е установил крехък баланс след прекратяването на огъня. Не е изненадващо, че оттогава Израелските отбранителни сили продължават редовно да бомбардират личния състав и логистичните цели на милициите в южната и източната част на страната, където Хизбула е концентрирала по-голямата част от арсенала си, без проиранската милиция да може да отговори.
Вдъхновено от Резолюция 1701 на Съвета за сигурност (12 август 2006 г.), споразумението за прекратяване на огъня между Израел и Хизбула предвижда изтегляне на израелската армия от ливанска територия, нещо, което не се е случило, тъй като Израелските отбранителни сили остават на пет позиции и в две буферни зони.
От своя страна, споразумението предвижда изтегляне на силите на ливанската шиитска организация отвъд линията, обозначена с Литани – със забрана за нападения срещу Израел – и разполагане на ливански войски на юг.
Арсеналът на Хизбула
Дискусията за бъдещето на мисията на ООН, която включва около 10 000 войници от около петдесет държави, съвпада с период на нарастващо напрежение между ливанските власти и Хизбула по въпроса за процеса на разоръжаване, на военния клон, на шиитската организация, което би могло да убеди Съвета за сигурност в необходимостта от постигане на споразумение, за удължаване на мандата на Временните сили на ООН в Ливан.
„Неподновяването или драстичното намаляване на ресурсите на ЮНИФИЛ би създало вакуум в сигурността на юг от Литани, което би дало на Хизбула по-голям обхват за действие, би увеличило риска от инциденти на границата и би отслабило доверието в ООН“, заключи репортаж на ливанския всекидневник L’Orient-Le Jour от миналата седмица. Притиснат от ултиматума на администрацията на Тръмп и заплахата от нова израелска военна офанзива. Бейрут през последните седмици поиска от Хизбула да не забавя процеса на предаване на останалата част от оръжията си. Експертите смятат, че организацията е загубила поне 80% от арсенала си, но запазва капацитета си да мобилизира десетки хиляди войници. Въпреки суровите тонове, използвани от ливанското правителство срещу генералния секретар на Хизбула Наим Касем, който тази седмица се противопостави на Бейрут, като ги увери, че няма да има предаване на оръжия и намекна за нова гражданска война, окончателното решение за разоръжаването ще зависи от евентуални преговори между Съединените щати и основния спонсор на опълчението, не друг, а Ислямска република Иран.
Източник: La Razón