BlueBird 6 е част от съзвездието на AST SpaceMobile, което осигурява на смартфоните мобилна широколентова мрежа от космоса.
Starlink има най-много комуникационни спътници в орбита, около 10 000, но не е единствената. Един от конкурентите ѝ е AST SpaceMobile, компания, базирана в Тексас, която има за цел да създаде първата мобилна широколентова мрежа от космоса, осигуряваща покритие за смартфони. Starlink изисква наземна антена, докато Starlink Direct to Cell е фокусирана предимно върху съобщения и има ограничено използване на данни. За да постигне това, AST SpaceMobile току-що изстреля най-големия търговски спътник, който в момента е в земна орбита.
BlueBird 6 е три пъти по-голям от своите предшественици
AST SpaceMobile изстреля първия си сателит, BlueWalker 3, през септември 2022 г. Той е проектиран да тества технологията си за орбитални клетъчни кули и компанията е осъществила първото 5G телефонно обаждане от космоса, благодарение на него. Оттогава AST SpaceMobile е изстреляла шест сателита BlueBird. Последният, BlueBird 6, беше изстрелян в края на декември с помощта на индийската ракета LVM3 и е най-големият до момента. Той е проектиран да поддържа 10 гигахерца честотна лента и скорости от 120 мегабайта в секунда на мобилно устройство, без да е необходим допълнителен хардуер.
Според компанията, панелът на първия спътник, BlueBird 1, е с площ около 64 квадратни метра, приблизително колкото тенис корт. След пълното си разгръщане BlueBird 6 достига 223 квадратни метра, което го прави най-големият спътник в космоса.
През 2026 г. компанията планира да изстреля между 45 и 60 спътника, което ще ѝ позволи да предлага 5G данни в Съединените щати, както и в някои други региони. Планирано е общо разполагане на до 243 спътника. Този брой все още е далеч от този на Starlink, но размерът им позволява един спътник да осигури значително по-голямо покритие.
BlueBird 6 и замърсяването на космоса
Замърсяването на космоса е проблем, причинен от разпространението на спътници, а BlueBird 6 само ще го изостри. След като бъде разположен, яркостта му ще надминава тази на повечето обекти в нощното небе, нещо, което астрономите считат за проблем, когато правят своите наблюдения. И това не е единственият проблем. В интервю за IE от 2022 г. д-р Саманта Лоулър, астроном от Университета на Реджайна, каза, че сме „точно на прага“ на разрушителен сценарий, известен като синдром на Кеслер. Този израз се отнася до ситуация, в която космическите отломки в орбита достигат критична точка и сблъсъците между обекти генерират все повече и повече фрагменти, причинявайки верижна реакция, която увеличава риска от по-нататъшни удари.
НАСА, вече е предупреждавала, че спътниците може да са по-малко способни да откриват потенциално опасни астероиди, насочващи се към Земята, заради претрупването на космическото пространство с устройства.