Нови научни доказателства потвърждават, че променените чревни бактерии влияят върху развитието на проблеми с психичното здраве
Научните доказателства са неоспорими. Все повече научни изследвания потвърждават, че това, което ядем, е свързано с психичното здраве. Това е така наречената „ос черва-мозък“ – тясна връзка, която привлича все по-голям интерес сред научната общност, фокусирана върху микробиотата като определящ фактор за нашето психично здраве.
„Доказано е, че общността от микроорганизми в червата ни влияе върху здравето като цяло и върху психичното здраве в частност“, потвърждава Игнасио Лопес-Гони, професор по микробиология и директор на Научния музей в Университета на Навара. По-конкретно, както обяснява професорът, „съществуват четири основни направления на изследване: едното се фокусира върху ролята на възпалението; другото върху блуждаещия нерв; третото е свързано с метаболитите и производството на някои невротрансмитери; и четвъртото, чревната дисбиоза, тъй като е установено например, че микробиотата на пациент с психично заболяване е различна от тази на здрав човек“.
Проблемът, както обяснява Лопес-Гони, е, че „все още не знаем дали има причинно-следствена връзка; тоест, не е ясно кое е първо: дали депресията модифицира чревните бактерии или, напротив, дали промяна в тези микроорганизми прави развитието на проблем с психичното здраве по-вероятно“. Във всеки случай, мисля, че контролирането на тази микробиота ще бъде добра допълнителна терапия, но не и заместител на решаването на депресията.“
Реалността е, че статистиката потвърждава, че 70% от хората с храносмилателни проблеми приемат антидепресанти, много красноречив факт, който подчертава факта, че червата съдържат повече от сто милиона неврони, които, наред с други функции, са отговорни за производството на серотонин, който определя нашето настроение, сън и благополучие. „Според преглед на най-новите научни изследвания, експертите потвърждават, че 90% от серотонина се произвежда в храносмилателната система, така че дисбалансът в микробиотата или възпалението на червата може да причини тъга или лошо настроение. Освен това, те заключават, че състоянието на чревната микробиота значително увеличава предразположеността към депресия, тревожност или други дисбаланси в психичното здраве“, казва интегративният диетолог Йор Д. Андонова.
В тази връзка, центърът Ainia във Валенсия работи от месеци по инициатива за изучаване на така наречената чревна дисбиоза. Това е проект „Дисбиоза“, в който те разработват експериментални модели, симулиращи това разстройство, за да го подобрят. „Тази работа се очертава като иновативно решение за проектиране на усъвършенствани in vitro инструменти, които позволяват на компаниите да създават ефективни и научно валидирани продукти. Разработваме различни модели на ферментация в дебелото черво в различни мащаби, заедно със системи „орган върху чип“, обяснява Бланка Виадел, член на екипа за предклинични in vitro изследвания на Ainia.
Ролята на диетата
Диетата се превръща в добър съюзник за психичното здраве. „Здравословната диета осигурява всички хранителни вещества, участващи в нормалната психологическа функция, но в действителност няма солидни доказателства, които да свързват консумацията на определена храна с по-добро настроение. Разнообразната диета, като например средиземноморската диета, обаче може да намали симптомите на депресия“, казва Вероника Паломо, член на Генералния съвет на официалните колегии на диетолозите-нутриционисти (CGCODN). По този начин, както препоръчва диетологът-нутриционист, емоционалното благополучие може да се подобри с меню, базирано на средиземноморската диета, „която трябва да следва три правила: богато на пресни, минимално преработени растителни храни (плодове, зеленчуци, бобови растения, ядки, зехтин, пълнозърнести храни); умерено в други храни от животински произход, като риба, яйца, бяло месо и млечни продукти; и ограничено в червени и преработени меса, както и сладкиши, бързо хранене и сладки напитки, наред с други.“
Проучвания върху диетата и депресията показват, че определени хранителни групи биха могли да играят ключова роля в превенцията и лечението на депресията, като риба, плодове и зеленчуци.