От създаването на Европейския съюз като най-важната институция на Стария континент, една от предприетите мерки е приемането на еврото като официална валута на повечето страни от ЕС, както и на някои външни страни, които постепенно са приели тази обща валута през годините. Все още обаче има изключения, държави, които по различни причини не са част от еврозоната, но има само една държава в Европа, която по споразумение не е задължена да приеме еврото или да го използва.
Към днешна дата Дания има честта да бъде единствената страна в Европейския съюз, която не е задължена да приема еврото за официална валута. Това е въпреки факта, че има шест други страни в Европейския съюз, които също нямат такава. Това са България, Румъния, Швеция, Унгария, Чехия и Полша, които все още не са я приели, поради инфлация или други икономически фактори, които забавят процеса.
Това се дължи на Договора от Маастрихт, подписан през 1992 г., който официално установява критериите за приемане на единна валута. Създаването на Европейският валутен институт има за цел да засили сътрудничеството между централните банки.
Защо Дания, въпреки че е член на Европейския съюз, е единствената страна, която не е задължена да използва еврото като официална валута?
В случая с Дания е установена клауза за отказ, която я освобождава от задължението ѝ да приеме еврото, което означава, че в момента тя продължава да използва датската крона, въпреки че е член на Европейския съюз от 1973 г. През 1992 г. и 2000 г., страната провежда референдум и в двата случая мнозинството е било против приемането на европейската валута. Докато Европейският съюз счита Дания, за повече от квалифицирана да се присъедини към еврозоната, отговаряща на всички възможни изисквания (включително инфлация и съотношение дълг/БВП), датчаните не желаят да отстъпят контрола върху паричната си политика на централните банки на ЕС. Това е отчасти защото Дания заема една от най-високите позиции сред най-богатите страни в Европа, както и една от най-мощните икономики в рамките на Европейския съюз.
Кои страни са в Европейския съюз, но не използват еврото като официална валута и защо?
Нещо подобно се случва и с Швеция, чието население също отхвърли присъединяването към еврото, чрез референдум. Само четирима от десет шведи гласуваха в подкрепа на общата валута, което означава, че шведската крона продължава да циркулира в шведските градове.
България, Румъния, Унгария, Чехия и Полша, от друга страна, се опитват да приемат еврото като заместител на сегашната си валута, но поради различни проблеми, свързани с националната им икономика, все още не са успели. София обаче е най-близо до осъществяване на промяната.
За първи път, през 1999 г. общата валута е пусната в обращение, въпреки че дванадесетте „страни основателки“ на еврото все още използват предишната си валута. Едва на 1 януари 2002 г. се извършва окончателното преминаване към еврото в Германия, Австрия, Белгия, Испания, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Португалия. По този начин, еврозоната в момента включва двадесетте останали страни членки (Австрия, Германия, Белгия, Хърватия, Кипър, Естония, Словения, Словакия, Испания, Франция, Финландия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия и Португалия) и шест външни страни, включително четири микродържави (Андора, Ватикана, Сан Марино и Монако) и други територии, добавени по изключение (Черна гора и Косово).
Източник: La Razón