Тази седмица Европейският парламент бе разтърсен от ново разследване за корупция, след като белгийските власти извършиха арести и обискираха офисите на китайската телекомуникационна компания Huawei.
Но какви са правилата за лобиране в Европейския парламент и как се предотвратяват злоупотребите?
В Европейския съюз терминът „лобист“ не се използва официално. Вместо това се говори за „представители на интереси“, като те са дефинирани в междуинституционални споразумения от 2021 г.
Според тези правила, всяко физическо или юридическо лице, група или мрежа, която се стреми да влияе върху формулирането или прилагането на политики, закони или процеса на вземане на решения в ЕС, се счита за представител на интереси.
С други думи, всеки, който организира събития по законодателни теми, участва в обществени консултации или пише отворени писма, може да бъде разглеждан като лобист.
Най-активните лобистки кампании идват от технологичния, фармацевтичния и агрохранителния сектор, но и други индустрии също са включени – от екологични организации и филмовата индустрия до производители на кафе.
Лобирането не е незаконно – то дори е споменато в Договора за ЕС, но проблемът с корупцията възниква, когато убеждаването се прави в замяна на пари или други облаги.
Кодексът за поведение на членовете на Европейския парламент строго забранява:
Изискването, приемането или получаването на каквато и да е пряка или непряка облага в замяна на определено поведение в парламента; поставянето на себе си в ситуации, които могат да доведат до подкупи, корупция или неправомерно влияние.
Освен това евродепутатите трябва да декларират подаръци на стойност над 150 евро, които получават в качеството си на членове на парламента.
В момента в ЕС са официално регистрирани 13 762 организации и над 50 000 души като представители на интереси.
За да влязат в сградите на Европейския парламент, лобистите трябва да бъдат вписани в регистъра за прозрачност – база данни, която показва целите на организацията, бюджета ѝ, срещите ѝ с евродепутати и служители на Европейската комисия.
Тези, които се регистрират, се задължават да спазват Кодекс на поведение, който включва забрана за опити за нечестно придобиване на информация или натиск върху законодатели.
Ако Кодексът не бъде спазен, компаниите могат да бъдат забранени от достъп до Европейския парламент.
Въпреки че регистрацията е задължителна за достъп до сградата на парламента, тя не може да бъде наложена за всички лобисти, действащи извън физическите помещения.
Организирани от мозъчни тръстове, политически групи или медии, могат да предлагат неформални възможности за лобиране, които не се регулират. Обновяването на информацията в регистъра зависи от самите компании, тъй като парламентът няма механизъм да ги принуди да подават актуални данни.
Въпреки тези слабости, правилата за лобиране в ЕС се смятат за по-строги в сравнение с други глобални институции, но корупционните разследвания показват, че все още има недостатъци и възможности за злоупотреби.
Източник: Euronews