Бихте ли искали да живеете в сят без компютри, козметика или бебешки пелени. Не отдавна нашите баби са живели точно така, но за щастие, в тези времена е имало и хора, които са искали да променят света, за да живеем днес ние, по-добре. Вижте кои са откритията на миналия век, без които животът нямаше да е такъв, какъвто го познаваме.
Развитие на компютърните технологии
Чували ли сте за ,,Кралицата на кода“? Ако не сте, запознайте се с Грейс Хопър. Тя е американски компютърен учен, математик и адмирал във Военноморските сили на САЩ. Тя е пионер в областта на компютърното програмиране и играе ключова роля в разработването на първите програмни езици, както и в създаването на един от първите компилатори за програмен код.
Хопър е родена през 1906 г. в Ню Йорк. Тя проявява интерес към инженерство и математика още от ранна възраст. През Втората световна война се присъединява към Военноморските сили на САЩ и е назначена да работи по Harvard Mark I, един от първите електромеханични компютри. Тя си сътрудничи с Хауърд Айкен, създател на Mark I, и участва в разработването на програмите за тази машина.
Едно от най-важните постижения на Грейс Хопър е разработването на първия компилатор. Програма, която превежда високоуровнени езици на програмиране в машинен код, който компютрите могат да изпълняват. През 1952 г. тя разработва A-0 System. Това е първият компилатор, който превръща математически символи, в машинен език.
Тя е основна фигура в разработването на COBOL (Common Business-Oriented Language). Един от първите езици за програмиране, който е разработен през 1959 г. COBOL е създаден за бизнес приложения и остава един от най-използваните езици за програмиране в корпоративния сектор, в продължение на десетилетия.
Често я свързват с термина „бъг“, използван за обозначаване на грешки в компютърните програми. Според популярна история, тя открива истински молец, заседнал в релейна схема на компютъра Mark II, и шеговито отбелязва, че това е първият „бъг“ в компютърната система.
Грейс Хопър остава фигура с огромно влияние в компютърната наука. Тя не само прокарва пътя за разработването на програмни езици, но и вдъхновява поколения жени и мъже да следват кариери в технологиите. В нейна чест всяка година се провежда конференцията Grace Hopper Celebration, най-голямото събитие в света, посветено на жени в технологиите.
Тя умира на 1 януари 1992 г., но оставя след себе си трайно наследство, което продължава да оформя света на компютърните науки.
Франсоа Бетанкур Мейерс
Мейерс е френска бизнесдама и наследница на огромна козметична империя. Тя е родена през 1953 г. и е внучка на Южийн Шулер, основател на L’Oréal. Франсоа Бетанкур Мейерс е най-богатата жена в света според класация на списание Forbes.
Родена в едно от най-влиятелните и заможни семейства във Франция. Тя е дъщеря на Лилиан Бетанкур, която до смъртта си през 2017 г. беше считана за една от най-богатите жени в света. След смъртта на майка си, наследява значителен дял от козметичната компания. Тя и семейството ѝ притежават около 33% от акциите. Тя става не само наследница на богатството, но и влиятелна фигура в управлението на козметичния гигант. Франсоа и нейното семейство са активни в благотворителността.
Пелените за еднократна употреба
Чували ли сте за Мерион Доаван? Тя е американска изобретателка, известна най-вече с разработването на съвременната пелена, за еднократна употреба. Нейните иновации в детските продукти променят значително грижата за децата и улесняват живота на родителите.
Мерион Доаван е родена през 1917 г. в Индиана, САЩ. Тя израства в семейство на изобретатели. Баща ѝ и чичо ѝ също са били иноватори, което я вдъхновява още от малка да търси решения на практически проблеми.
През 1940-те години, като млада майка, Мерион Доаван се сблъсква с проблема на традиционните пелени от плат, които често пропускат и мокрят дрехите и леглото на бебето. Тя решава да създаде решение, което да е по-надеждно и удобно както за бебетата, така и за техните родители. Нейното първо изобретение е водоустойчива пелена, с подложка. Изработена е от душ завеса, която се прикрепва с щипки. Този продукт се нарича „Boater“ и помага да се предотврати пропускането.
След това Доаван продължава да усъвършенства своята идея и изобретява пелена за еднократна употреба, направена от абсорбиращи материали и с водоустойчив външен слой. Първоначално производителите на детски продукти не проявяват интерес към нейното изобретение, но тя не се отказва и през 1951 г. патентова дизайна си. Скоро след това компанията Keko Corporation закупува правата върху нейните пелени и започва масово производство. С което животът на все повече майки се улеснява. Нейната работа полага основите за днешните пелени за еднократна употреба.
Мерион Доаван е една от малкото жени-изобретатели в средата на 20-ти век, която успява да се наложи в свят, доминиран от мъже. Нейните иновации значително променят ежедневието на милиони семейства по света.
