Редица европейски държави класират мисинформацията сред петте най-големи риска, поради способността ѝ да влияе върху намеренията на избирателите и да вреди на геополитическата среда.
Мисинформацията и дезинформацията ще бъдат сред най-големите заплахи за страните по света през следващите две години, разкрива годишният доклад за глобалните рискове на Световния икономически форум (WEF).
Форумът анкетира стотици експерти по света и установява, че фалшивото и подвеждащо съдържание сериозно уврежда геополитическата среда по множество начини.
Мисинформацията позволява на чужди сили да влияят върху намеренията на избирателите, може да насажда съмнения у обществото относно събития в зони на конфликти и да се използва за петнене на имиджа на продукти или услуги от друга държава.
Това е втората поредна година, в която мисинформацията е определена като най-голям глобален риск.
Мисинформацията е последвана в двугодишната класация на рисковете от екстремни метеорологични събития, държавни въоръжени конфликти, социална поляризация и кибершпионаж и кибервойна.
В десетгодишен хоризонт обаче, според WEF, мисинформацията се класира на пето място, но продължава да бъде най-значимият риск, който не е свързан с климата.
До 2035 г. екстремните метеорологични събития се очертават като най-големият риск, следвани от загубата на биологично разнообразие и срив на екосистемите, критични промени в земните системи и недостиг на природни ресурси.
Докладът отбелязва, че мисинформацията също така усилва тези екологични рискове, наред с други заплахи като въоръжени конфликти.
В Европа редица държави, включително Чехия, Германия, Ирландия, Нидерландия и Швеция, класират мисинформацията сред петте най-големи рискове до 2027 г.
Други европейски страни като Франция, Гърция, Италия, Португалия, Испания и Великобритания също я поставят високо в класациите, често в Топ 10.
Според доклада става все по-трудно да се разбере откъде да се черпи вярна информация, тъй като политическата и социалната поляризация изкривяват наративите и фактите.
Това допринася за ниското и намаляващо доверие в медиите, като едва 40% от респондентите в 47 държави заявяват, че се доверяват на повечето новини.
Според доклада респондентите в държави с високи доходи обикновено са по-склонни да изразяват загриженост относно риска от дезинформация през следващите две години в сравнение с респондентите от държави с по-ниски доходи, въпреки че има изключения.
Хората, притеснени от дезинформацията, също така посочват социалната поляризация като един от най-сериозните рискове за същия период, като некачественото съдържание и липсата на доверие в източниците на информация продължават да представляват заплаха за обществата.
Усилията за борба с този риск се сблъскват със сериозен противник в лицето на генерираното от изкуствен интелект фалшиво или подвеждащо съдържание.
Експерти многократно са заявявали, че най-добрият начин да се защитите от дезинформация е да се придържате към безпристрастни, утвърдени новинарски източници, като новинарски агенции, за да останете информирани с най-точната информация.
Световният икономически форум предлага начини, по които държавите могат да защитят гражданите си от тези рискове, включително разширяване на обучението за автоматизирани алгоритми, увеличаване на финансирането за дигитална грамотност и подобряване на рамките за отчетност и прозрачност.
Източник: Euronews
