В края на декември 2024 година телескопната система ATLAS в Чили откри малко скално тяло, известно като 2024 YR4. Това, което прави този астероид специален, е не само неговата траектория, но и фактът, че според настоящите измервания има малка, но реална вероятност той да се сблъска с Луната на 22 декември 2032 г.
2024 YR4 е астероид със среден размер в каталога на обектите близо до Земята (NEO). Наблюденията от космическия телескоп Джеймс Уеб (JWST) през 2025 г. позволиха на учените да определят размера му. Диаметърът му е приблизително 53–67 метра. Този диапазон го поставя доста под размера на обекти, които биха причинили глобално измиране, но все още е достатъчно голям, за да предизвика значителни последици, ако навлезе в атмосферата или, ако удари Луната. В началото на 2025 г. първоначалните орбитални анализи показаха риск от удар със Земята през декември 2032 г., по-голям от 1%, което само по себе си беше рядко събитие за NEO. Всъщност НАСА посочва, че в момента държи рекорда за най-висок клас по гореспоменатата скала.
Въпреки че вероятността астероид 2024 YR4 да се сблъска със Земята е паднала до почти нула, по всяка вероятност ударът ще бъде с Луната. Последният наличен анализ на траекторията на 2024 YR4, показва вероятност за удар в Луната от около 4% на 22 декември 2032 г.
Ако това се случи, сблъсък между астероид с такъв размер и нашия естествен спътник би освободил енергия, еквивалентна на около 6,5 мегатона тротил, достатъчно, за да създаде кратер с ширина приблизително 1 километър и дълбочина няколкостотин метра. Моделите, изобразени в изследването предсказват голяма светкавица, видима от Земята, и инфрачервено следсияние, което може да продължи няколко часа, докато разтопеният материал се охлажда. Ударът би освободил огромно количество отломки, от порядъка на 10⁸ килограма лунен материал.
Част от този материал би могла да пресече земната орбита и да навлезе в нашата атмосфера в дните след удара като метеорни потоци, произхождащи от лунни фрагменти. Въпреки че тези фрагменти не биха представлявали мащабна опасност, тяхното наблюдение би могло да бъде запомнящо се събитие и уникална възможност за учените, да анализират естествени проби от лунната кора без необходимост от лунни мисии. Въпреки визуалния спектакъл, ударът няма да има осезаем геофизичен ефект върху нашата планета, но би могъл да представлява риск за близките спътници. Ще знаем повече за процентите и последствията, когато 2024 YR4 стане отново видим от Земята през 2028 г.