Лабораторията по приложна физика (APL) към университета „Джонс Хопкинс“ създаде симулация, за да разбере какво би се случило, ако се случи „голямото събитие“.
Най-надеждните доказателства, с които разполагаме, са на повече от 10 000 години и са неопровержими. Преди около 13 000 години Слънцето е излъчило огромна радиация, която е бомбардирала Земята и е оставила своя отпечатък върху древните дървесни пръстени. Екип от учени анализира следите й в арктическия лед. Тази слънчева буря е била най-мощната, регистрирана някога, според авторите на изследването, 50 пъти по-мощна от събитието Карингтън от 1839 г. Така че въпросът е какво би се случило, ако слънчева буря с такъв магнитуд удари Земята?
С наближаването на тазгодишния слънчев максимум, период на слънчева активност, който се случва на всеки 11 години, учените искат да подготвят правителствата за последиците от тежки слънчеви бури.
През май 2024 г. Лабораторията по приложна физика (APL) на университета „Джонс Хопкинс“ свика експерти за симулационно учение, предназначено да тества подготовката на правителствените агенции за екстремна слънчева буря. Слънчеви физици, космически агенции, сателитни оператори, собственици на електропреносни мрежи отдавна са запознати с ефектите на космическото време върху напредналите технологии.
Когато геомагнитна буря удари Земята, се случват няколко събития. Слънчевият вятър носи заредени частици от Слънцето. Те въздействат върху нашата магнитосфера и се улавят в магнитните силови линии, създавайки красива картина на Северното и Южното сияние. Силна буря ще причини, земни токове, които могат да причинят късо съединение в електрическите мрежи и да нарушат наземните комуникации.
Интензивен епизод на космическо време може да попречи на (или дори да унищожи) спътници, да заплаши астронавтите в космоса, да наруши радиокомуникациите и да влоши работата на GPS. Това ще се отрази на навигацията на влакове, самолети, кораби и автомобили, както и на мобилните телефонни мрежи. Всяко от тези смущения може драстично да повлияе на ежедневните дейности като превод на пари, използване на интернет, осъществяване на разговори и много други. С други думи, голяма част от съвременните ни технологии са изложени на риск по време на космически метеорологични събития.
През март 1989 г. мощно слънчево изригване предизвика слънчева буря, която причини затъмнение в Източна Канада. Тази буря беше 500 пъти по-слаба от тази, случила се преди 13 000 години.
Благодарение на събитията до момента, операторите на електропреносни мрежи и спътниците сега са по-добре подготвени. Необходими са обаче усилия за предоставяне на ранни предупреждения, за да могат правителствата, бизнеса и отделните хора да бъдат подготвени. Именно тук е полезно практическото упражнение в APL.
Подготвени ли сме за интензивно космическо време?
Разбирането и прогнозирането на космическото време е напреднало значително от началото на космическата ера и разполагането на спътникови мисии за наблюдение на слънцето. Получаваме повече ранни предупреждения за изригвания, а минали събития ни научиха как да подсилим технологиите си срещу геомагнитни бури. Въпреки това, остават пропуски в подготовката и реакцията на агенциите и правителствата на подобни събития.
Работата на експертите разкри стъпките, необходими за реагиране при космическо време. „Това упражнение събра експерти по космическо време с тези, които отговарят за управлението, реагирането и възстановяването при извънредни ситуации“, обясни Иън Коен, научен директор на упражнението APL. „Това ни помогна, учените, не само да повишим осведомеността сред тези лидери, но и да подчертаем ключови пропуски в изследванията и наблюденията, както и да се научим как по-добре да комуникираме сложни проблеми с космическото време с вземащите решения.“ Крайните резултати показват, че нашата подготовка е по-добра, отколкото в миналото, но е необходима по-добра координация между агенциите и другите заинтересовани страни за генериране на разбираеми известия за космическо време, които описват въздействията върху различните инфраструктурни обекти.
Всички правителства трябва да участват в такава междуведомствена координация и комуникация (например между НАСА, ЕКА и NOAA или NOAA и агенциите за сигурност). Освен това са необходими подобрения в прогнозирането и ранното предупреждение, както и засилено обществено образование относно последиците от космическите бури и как правителствата и институциите управляват техните последици.
Източник: La Razón