Планетарната отбранителна мисия на НАСА срещу астероида Диморфос първоначално беше успешна, но сега те разкриват значителен страничен ефект, който променя бъдещата стратегия.
Мисията на НАСА за двойно пренасочване на астероиди (DART), стартирана в края на 2022 г., беше приветствана като безпрецедентно постижение в планетарната защита. Целта на тази пионерска инициатива беше да се демонстрира осъществимостта на отклоняване на космически обект от траекторията му, чрез директен удар с космически кораб, което е ключова способност в случай на хипотетична заплаха от астероид, насочен към Земята. Малката сонда се сблъска с Диморфос, спътника на астероида Дидимос, със скорост от приблизително 22 500 километра в час. Сблъсъкът значително промени орбитата на Диморфос около по-голямото му тяло, което представлява технически и научен успех според първоначалните параметри на мисията.
Въпреки това, три години след удара, ново проучване на екип, ръководен от Университета на Мериленд, публикувано миналата седмица в Planetary Science Journal, разкри непредвидени последици от този сблъсък, особено по отношение на изхвърлянето на материал от астероида. Учените описаха подробно дългосрочните ефекти от удара. Според техните открития, сблъсъкът с DART, освен че е отклонил орбитата на Диморфос, е причинил масивното изхвърляне на камъни, което е осигурило допълнителен „тласък“ на енергия към астероида, според Futurism.
Този научен екип подчертава, че макар основният удар на сондата да е бил решаващ за промяната в орбитата, енергията, освободена от изхвърлените отломки, е била почти толкова голяма, колкото тази на самото превозно средство. Някои от тези скални фрагменти поотделно са носили повече от три пъти енергията на първоначалния удар на DART. Наблюденията, направени от малката сонда LICIACube, разработена от Италианската космическа агенция и останала в района след сблъсъка, са им позволили да проследят общо 104 камъка. Размерът на тези фрагменти варира значително, с радиуси от 0,18 до 3,6 метра. Това, което привлече вниманието на изследователите, е пространственото разпределение на тези отломки. Те наблюдаваха, че скалите не са разпръснати произволно, а са групирани в два отделни клъстера, оставяйки забележимо празни области. Този модел предполага участието на механизъм, който все още не е напълно изяснен.
Основната хипотеза на екипа е, че слънчевите панели на сондата DART са ударили два големи камъка на повърхността на астероида, наречени Атабаке и Бодран, точно преди основното тяло на апарата да се сблъска. Скалистата, осеяна с камъни повърхност би генерирала хаотични модели на изхвърляне. Това откритие усложнява планирането на бъдещи мисии за отклоняване на астероиди. Учените предупреждават, че игнорирането на ефекта от изхвърлянето би било като игра на космически билярд, без да се вземат предвид всички променливи и би могло значително да промени очаквания резултат от отклонението.
Европейската космическа агенция ще изпрати своята мисия „Хера“ следващата година, за да проведе нова пряка оценка на последиците от удара. Изследователите се надяват, че данните от „Хера“ ще помогнат за усъвършенстване на моделите и вземане на по-информирани решения при бъдещи операции за планетарна отбрана.
Източник: La Razón