Новото проучване предоставя насоки за еволюцията и вътрешната структура на Луната
Третата фаза на програмата „Артемида“ предвижда завръщане на Луната, 53 години след като за последно сме стъпили на нашия спътник. А мястото, избрано за този нов лунен отпечатък, е Южният полюс на Луната. Има само един проблем.
Екип от учени от НАСА откри, че може би сме се объркали относно това как най-големият кратер на Луната, басейнът Южен полюс-Айткен (SPA), се е образувал преди приблизително 4,3 милиарда години. В проучване, публикувано в Nature, авторите, на чело с Джефри Андрюс Хана, отбелязват, че кратерът, с площ над 1900 километра, изглежда е резултат от удар, обърнат на юг, а не от челен удар на астероид, както се смяташе досега. Констатациите биха могли да помогнат да се обясни защо обратната страна на Луната е осеяна с големи кратери, докато по-изследваната близка страна е относително гладка. Освен това, те биха могли да имат „важни последици за предстоящото човешко изследване на южния полюс на Луната“, отбелязва проучването.
Мисиите на космическата агенция ще кацнат на долния край на басейна, най-доброто място за изучаване на най-голямата и най-стара ударна зона на Луната, където би трябвало да се натрупа по-голямата част от изхвърленият материал от дълбоката част на лунната вътрешност. С други думи, регионът, където се планира да кацнат първите астронавти на Луната след повече от половин век, би могъл да съдържа повече улики за еволюцията и вътрешната структура на Луната, отколкото си мислехме. Екипът анализира формата на басейна на слънчевия удар и го сравни с други гигантски ударни басейни в Слънчевата система. Те откриха, че неговата продълговата форма на сълза вероятно се дължи на удар от юг, който е пробил лунната кора и е разкрил по-тежки минерали в процеса.
Съвременните теории предполагат, че Луната някога е била покрита от магмен океан, резултат от енергията, освободена по време на нейното образуване. По-тежките минерали са потънали, за да образуват твърдата ѝ мантия, докато по-леките минерали са изплували на повърхността, за да образуват кората ѝ. Някои „остатъчни“ минерали, като калий, редкоземни елементи и фосфор (или KREEP, както отбелязват учените), са избегнали голяма част от този процес и вместо това са се концентрирали в останалия магмен океан, като в крайна сметка са се озовали в капан между мантията и кората.
Богатият на KREEP материал се е натрупал много повече от близката страна на Луната, а не от преди това вулканично по-активната ѝ далечна страна, изненадваща асиметрия, която остава голяма загадка. „Последните открития показват, че кората се е удебелила от другата страна и че магменият океан отдолу е бил изтласкван към страните, сякаш е изстисквал паста за зъби от тубичка, докато по-голямата част от него не се е озовал от видимата страна“, добавя Андрюс Хана.
Пропастта, образувана от удара на юг, предполага, че регионът се намира на границата между богатата на KREEP кора и по-редовната кора. „Последните остатъци от лунния магмен океан са завършвали от близката страна, където наблюдавахме най-високите концентрации на радиоактивни елементи“, казва Андрюс Хана. „Но в някакъв по-ранен момент под части от далечната страна е съществувал тънък, неправилен слой магмен океан, което обяснява радиоактивните изхвърляния от едната страна на южния полярен ударен басейн.“
„С помощта на Артемида ще вземем проби, които да изучаваме на Земята, и ще знаем точно какви са те“, заключава Андрюс Хана. „Нашето проучване потвърждава, че тези проби могат да разкрият дори повече за ранната еволюция на Луната, отколкото се смяташе досега.“