Това смята шефът на френското разузнаване Никола Лернер, директор на Генерална дирекция за външна сигурност, който дава рядко телевизионно интервю.
В интервю за френската телевизия LCI, Никола Лернер, директор на Генерална дирекция „Външна сигурност“ (DGSE), сподели своя поглед върху настоящата геополитическа ситуация, ключовата роля на разузнавателните служби и заплахите, надвиснали над Европа. От продължаващите връзки с конкурентни служби, до последиците от неотдавнашната атака срещу иранската ядрена електроцентрала „Фордо“, неговите забележки рисуват картина на един свят, който е по-нестабилен, но и по-взаимосвързан, отколкото изглежда.
Въпреки дипломатическото напрежение, сътрудничеството между разузнавателните служби остава живо и оперативно. „Разговаряме с почти всички служби за сигурност по света“, заяви Лернер, подчертавайки, че тези канали „на практика никога не се прекъсват, дори когато дипломатическите канали са затворени“.
Този принцип важи дори за страни с обтегнати отношения с Франция, като Русия и Алжир. В случая с Москва, Лернер потвърди, че комуникацията с неговия колега от СВР, Сергей Наричкин, все още е активна. Сътрудничеството в борбата с тероризма – особено срещу ислямисткия джихадизъм – остава, според Лернер, „негласно правило, императив“.
Лернер описва режима на Владимир Путин като „средносрочна и дългосрочна екзистенциална заплаха“ за Европа. Той разкри, че преди началото на инвазията в Украйна през 2022 г. около 80 руски агенти са действали на френска земя. Оттогава около 50 са били експулсирани като част от стратегия за ограничаване на руските операции, особено в областта на информационната война.
По отношение на Алжир, друг труден партньор, Лернер заяви, че поддържа контакти с алжирските си колеги. Въпреки че признава „по-малко интензивния“ текущ обмен, той подчерта важността на продължаването на споделянето на информация предвид терористичния риск, който остава „изключително висок“.
Операция „Фордоу“
Лернер разказа как е научил за американската военна операция срещу иранската ядрена електроцентрала „Фордоу“. „Бях събуден малко преди 2:00 ч. сутринта френско време от директно обаждане, а не от текстово съобщение“, разказа той. Той подчерта, че Франция „не е била информирана предварително“ и не е участвала в операцията.
Лернер беше ясен относно последиците от атаката: военната ядрена програма на Иран е сериозно засегната. Той обясни, че четирите основни етапа на ядреното развитие – материал, преобразуване, активна зона и доставка – са „сериозно повредени“.
Според първоначалните оценки Иран е изправен пред забавяне от „няколко месеца“, което представлява значителен удар върху неговите ядрени индустриални възможности. Ръководителят на DGSE обаче предупреди за два тревожни фактора: 450-те кг обогатен уран, все още притежавани от Техеран, част от който може да е унищожен и възможността режимът да разработва по-малко видима тайна програма.
Въпреки сериозността на ситуацията, Лернер потвърди ангажимента на Франция за постигане на решение чрез преговори: „Франция е ангажирана да гарантира, че тази ядрена криза ще бъде разрешена, чрез дипломатическо решение“, каза той. Директорът на DGSE също така изрази съжаление за прекъсването на отношенията между Иран и МААЕ (Международната агенция за атомна енергия), факт, който допълнително усложнява проследяването на делящия се материал. „Не можем да локализираме обогатения уран със сигурност, докато МААЕ не възобнови дейността си на място“, обясни той
Източник: La Razón