Причините, които карат хиляди африканци да напуснат страните си, са война, тероризъм, бедност, хронична безработица и дълбоко вкоренена корупция в авторитарните правителства.
Лидерите на Европейския съюз се готвят да изпратят нова делегация в Либия, за да се справят с миграционната криза, след като предишната мисия беше отхвърлена в началото на юли в западната част на страната.
През първата половина на тази година миграционният поток през Централна Европа се е увеличил със 7%, като по-голямата част от мигрантите са с произход от Либия. Близо 9000 души са пристигнали само в Крит от януари насам, почти двойно повече от общия брой, регистриран през 2024 г. В Италия ситуацията е още по-тревожна: пристигащите надхвърлят 28 000, също двойно повече от същия период на миналата година. Въпреки мерките, предприети от ЕС – засилване на граничния контрол и споразумения с транзитните държави – явлението продължава: намаляването на трафика по един маршрут неизбежно води до увеличение по друг. Всичко показва, че миграционният натиск от Африка ще продължи да расте през следващите години, освен ако не бъдат отстранени коренните причини: тероризъм, граждански войни, глад, безработица, дълбоко вкоренена корупция и структурна бедност, която принуждава десетки хиляди хора да оставят всичко зад гърба си в търсене на достоен живот в Европа.
Гражданската война, която избухна в Судан през 2023 г., отприщи една от най-тежките миграционни кризи в региона. Конфликтът доведе до разселването на повече от 9 милиона души в страната, а други 4 милиона станаха бежанци. Чад вече е приел над 850 000 бежанци, в допълнение към още 400 000, пристигнали в предишни вълни. Египет се превърна в основна дестинация с 1,2 милиона бежанци, следван от Южен Судан, който е приел още един милион.
Все повече суданци, пристигащи в Египет, Либия и Тунис, се стремят да направят скока към Европа. Само през първите пет месеца на 2025 г. броят на суданските граждани, достигащи европейска територия, се е увеличил със 134% в сравнение със същия период на предходната година.
Междувременно тероризмът продължава да сее хаос в африканския регион Сахел. През последните месеци терористичната активност в района се е увеличила. Свързаните с Ал Кайда джихадистки групировки JNIM (Група за подкрепа на исляма и мюсюлманите) и ISSP (Ислямска държава в Голяма Сахара) засилиха атаките си в Мали, Буркина Фасо и Нигер. Май беше един от най-кървавите месеци, с над 400 убити войници. Разпространението на насилието в западноафриканските страни вече е осезаем риск. През април JNIM пое отговорност за нападение в Северен Бенин, при което загинаха 54 души. Въздействието на тази нестабилност се усеща и в Европа: през 2024 г. незаконните преминавания през Атлантическия маршрут до Канарските острови достигнаха най-високото си ниво от 2009 г. насам.
Но причините, които карат хиляди африканци да напуснат страните си, не се ограничават само до войната или тероризма. Бедността, хроничната безработица и дълбоко вкоренената корупция в авторитарните правителства играят централна роля.
В продължение на десетилетия, сделката на Запада и особено на Франция, за осигуряване на „стабилност“ в замяна на контрол върху стратегическите ресурси може да влоши европейската миграционна криза. Без съществено подобрение на сигурността на континента, миграционният натиск от различни региони на Африка към Европа ще продължи да се увеличава през следващите години.