Съдебната битка, Харвард срещу Тръмп

И двете страни са завели дело пред федералния съдия Алисън Бъроуз, с което искат бързо решение, за да се избегне официален процес.

Харвардският университет, най-старата академична институция в Съединените щати и символ на световния образователен престиж, е в ожесточена съдебна битка с администрацията на президента Доналд Тръмп. Заложен е не само достъпът на хиляди чуждестранни студенти до кампуса в Кеймбридж, но и значителна част от федералното финансиране, което подкрепя част от изследователските му дейности.

Спорът достигна критична точка през последните часове, когато двете страни се явиха пред федералния съдия Алисън Бъроуз, за да поискат бързо решение, с което да се избегне официално съдебно производство, в така наречените устни пледоарии. Изслушването приключи без решение, въпреки че федералният съдия заяви, че ще се опита да издаде такова „възможно най-скоро“.

Тонът на изслушването сякаш показва, че Бъроуз може да се довери на аргументите на университета. Малко преди това президентът на САЩ обяви чрез своя акаунт в Truth Social, че ще обжалва, ако решението на съдията е против неговата администрация: „Делото на Харвард току-що беше разгледано в Масачузетс от съдия, назначена от Обама. Тя е пълен провал, казвам това още преди да чуя решението ѝ“, написа магнатът в платформата на социалните медии.

Харвард обвинява администрацията на Тръмп, че нарушава правото му на свобода на словото, гарантирано от Първата поправка и използва федералния бюджет като инструмент за политически натиск. „Харвард не иска съдебна забрана, която да попречи на правителството да започне подходящи разследвания в пълно съответствие с процеса по Раздел VI. Той просто иска правителството да бъде забранено да лиши Харвард от финансиране в отмъщение за упражняването на правото му, гарантирано от Първата поправка“, заяви университетът в последния си правен документ.

Спорът започна, когато министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноем поиска данни от Харвард за неговите студенти, включително за всяко участие на чуждестранни студенти в протести или демонстрации през последните пет години. След седмици преговори Харвард частично отхвърли искането, което накара администрацията да отмени програмата си за прием на чуждестранни студенти.

Ударът върху Алма Матер е значителен. За академичната 2024-2025 година 27% от студентите в Харвард – приблизително 6793 студенти – идват от чужбина. Тези студенти обикновено плащат по-високи такси за обучение от местните студенти, допринасяйки с над 386 милиона долара годишно за местната икономика. Само в Масачузетс разходите за международни студенти се оценяват на 4 милиарда долара годишно, от които Харвард представлява повече от 10%. Но натискът не спира на икономическо ниво. След като Харвард публично отхвърли писмо с искания от Белия дом – включително премахване на програмите за многообразие, равенство, приобщаване и реформиране на практиките за прием и наемане – федералното правителство засили офанзивата си. То започна множество разследвания, заплаши да отнеме акредитацията на университета и издаде призовка, с която се иска информация за чуждестранни студенти.

Администрацията на Тръмп, от своя страна, оправдава съкращенията, като твърди, че Харвард е нарушил гражданските права на своите еврейски студенти, като не е предприел решителни действия срещу антисемитизма в кампуса, на фона на вълната от студентски протести, които се проведоха през по-голямата част от миналата година, в няколко от най-престижните университети в страната. Тя също така твърди, че този съдебен спор не трябва да се решава във федералния окръжен съд. „Това дело е спор за договор. Харвард се стреми да наложи изпълнението на държавни договори, за да получи пари, които твърди, че му се дължат. Но съгласно Закона Тъкър, Харвард трябва да потърси защита от Съда за федерални искове, единственият съд с юрисдикция да разглежда исковете му“, заявява администрацията в документ, подаден на 14 юни.

Над 2 милиарда долара са замразени. Въпреки че президентът Тръмп намекна, че се договаря евентуално споразумение, няма ясни признаци за напредък. „Работим в тясно сътрудничество с Харвард и е напълно възможно споразумение да бъде обявено през следващата седмица или около това време“.

Това не би бил първият път, когато съдия Бъроуз може да се произнесе в полза на Харвард. През 2020 г. тя блокира директива от тогавашната първа администрация на Тръмп, която забраняваше на американските университети да записват или задържат чуждестранни студенти по време на пандемията, ако занятията им са изцяло виртуални. Сега новият случай може да има по-широки последици.

Експерти по висше образование и ректори на други университети следят отблизо резултата, опасявайки се, че неблагоприятен прецедент ще ограничи институционалната автономия пред лицето на бъдещ правителствен натиск. Съществуват и опасения относно икономическото въздействие върху университетските кампуси и способността на американската образователна система да привлича глобални таланти.

Харвард, основан през 1636 г., исторически е бил фар на академичната свобода и иновациите. Настоящата битка поставя на изпитание неговите принципи и финансовия му модел. Делото, макар и съсредоточено върху университет, може да предефинира баланса между федералната власт и образователната автономия в Съединените щати.

 

Източник: La Razón