Останал ни е около 1% от сладката вода и я губим. „Континентите са преживели безпрецедентни темпове на изсушаване и всяка година губим големи количества сладка вода.“
Често чуваме, че 75% от планетата е покрита с вода, което ни дава фалшивата илюзия, че никога няма да има проблеми с водоснабдяването. Но реалността е, че по-малко от 1% от достъпната вода е безопасна за пиене. И ние я губим.
Казано по-просто, сладководните запаси изчезват по целия свят, а ново проучване, публикувано в Science Advances, заключава, че голяма част от сладките води навлизат в океаните. Изсушаването на континентите допринася дори повече за тревожното покачване на световното морско равнище, отколкото топенето на ледените покривки.
Авторите на изследването, ръководени от Хришикеш Чанданпуркар, заключават, че са необходими спешни мерки, за да се подготвим за много по-сухи времена, които предстоят, поради изменението на климата и изчерпването на подземните води, причинени от човешката дейност.
Използвайки сателитни наблюдения на повече от две десетилетия от експеримента за възстановяване на гравитацията и климата на НАСА и последващата му мисия, екипът на Чанданпуркар създаде картина на това как се е променило водното съхранение на Земята от 2002 г. насам и защо.
„Открихме, че континентите (цялата сушата, с изключение на Гренландия и Антарктида) са преживели безпрецедентни темпове на изсушаване. Континенталните райони, които пресъхват, се увеличават всяка година и достигат размери, два пъти по-голяма по площ от щата Калифорния“, се казва в проучването. Ако вземем предвид, че Калифорния е приблизително 424 000 квадратни километра, а Испания е приблизително 506 000 квадратни километра, говорим за почти два пъти по-голяма от площта от тази на европейската страна, на всеки 365 дни. Доказано е, че човечеството сериозно е променило водния цикъл на Земята, като е отделяло парникови газове, които променят нашата атмосфера и отклоняват водните пътища и водосборните басейни за дъждовна вода. Въпреки че влажните райони са станали по-влажни, а сухите райони, по-сухи, тези промени не се случват със същата скорост. „Сухите райони изсъхват с по-бързи темпове от влажните райони“, добавя проучването. „В същото време площите, страдащи от засушаване, са се увеличила, докато площите, изпитваща влажност, са намалели.“
Това означава, че сухоземните води като цяло намаляват, което има опустошителни последици, за човечеството в световен мащаб. Това включва повърхностни източници на сладка вода, като езера и реки, както и подземни води, съхранявани във водоносни хоризонти дълбоко под земята. По-голямата част от човешкото население (75%) живее в 101-те държави, където сладката вода се губи с нарастваща скорост.
Очевидният въпрос е къде е отишла цялата тази вода? И отговорът е много по-близо, отколкото си мислим. Тя се е преместила предимно в океана. Тази тенденция към континентално изсушаване се дължи предимно на загубата на сухоземни води в райони като Канада и Русия (региони, които обикновено не считаме за сухи), което авторите подозират, че се дължи на топенето на леда и вечната замръзналост в тези региони.
На континентите без ледници 68% от загубата на сухоземни водни запаси може да се отдаде на изчерпване на подземните води поради човешка дейност. Неотдавнашните безпрецедентни екстремни суши в Централна Америка и Европа също са изиграли роля и се очаква подобни събития да станат по-чести. Тъй като нарастващите емисии от изкопаеми горива нарушават моделите на валежите, на които някога разчитахме, хората отчаяно се обръщат към подпочвените води, увеличавайки натиска върху тези водни източници, които не се възстановяват толкова бързо, колкото се изчерпват. Прекомерното използване на подпочвени води на много континенти може да се дължи на сухи земеделски региони, които разчитат на този водоизточник за напояване на своите култури. Например Централната долина на Калифорния, която произвежда 70% от световните бадеми, и производството на памук близо до вече напълно сухото Аралско море в Централна Азия.
„В момента прекомерното изпомпване на подпочвени води е основната причина за намаляване на сухоземните водни запаси в най-сухите региони, което значително усилва въздействието на повишаващите се температури, безводието и екстремните суши“, отбелязва проучването. „Защитата на глобалните запаси от подпочвени води е от решаващо значение в един затоплящ се свят и на континенти, които, както знаем, пресъхват.“
Екипът на Чанданпуркар се надява, че усилията, както местни, така и международни, за разработване на устойчиво използване на подпочвените води ще помогнат за запазването на този ценен ресурс за много години напред.
Източник: La Razón