Европа трябва да гарантира, че разчитането на бъдещ бум в улавянето и съхранението на въглерод (CCS) няма да доведе до „възпиране на смекчаването“ на настоящите мерки за намаляване на емисиите, предупреди ръководителят на Консултативния съвет на ЕС по въпросите на климата.
Обещанието за бъдещи технологични решения може да възпре спешните действия за незабавно намаляване на емисиите на парникови газове.
С нарастващата климатична криза и все по-трудното постигане на целите за намаляване на емисиите, договорени в Париж преди десетилетие, улавянето и съхраняване на въглерод отново се превръща в приоритет в политическия дневен ред на Брюксел.
Европейската система за търговия с емисии (ETS) – основният инструмент на ЕС за климатична политика, който задължава компаниите да купуват квоти за всеки тон въглероден диоксид, изпускан в атмосферата – досега беше признат за ефективен в насърчаването на прехода от въглищна енергия към възобновяеми източници.
Ако схемата за търговия с емисии бъде разширена с механизми за въглероден улов, замърсителите теоретично биха могли да намалят разходите си чрез инвестиции в CCS.
Но включването на механизми за улавяне и съхранение на въглерод – или други компенсиращи стратегии, като залесяване – трябва да става само при много строги условия, за да не замени политиките за намаляване на емисиите.
Докладът на Консултативния съвет препоръчва отделни цели за естествени и технологични методи за улавяне на въглерод, както и строга сертификация и мониторинг.
CCS включва улавяне на въглеродния диоксид – например от индустриални комини – след което газът се пречиства, компресира и транспортира до постоянни места за съхранение, обикновено в изчерпани газови находища на морското дъно.
Критиците твърдят, че след повече от две десетилетия разработка – основно от петролната индустрия с огромно публично финансиране – този енергоемък процес все още не е доказал ефективност в мащаба, необходим за значително ограничаване на глобалното затопляне.
Въпреки това Европейската комисия публикува преди година „Стратегия за индустриално управление на въглеродните емисии“, която предвижда многомилиарден пазарен механизъм за улавяне и транспортиране на огромни количества CO₂ в Европа – за индустриална употреба или за постоянно съхранение.
Според Комисията ЕС трябва да съхранява 280 милиона тона CO₂ годишно до 2040 г., като този обем трябва да достигне 450 милиона тона десетилетие по-късно – приблизително една шеста от днешните емисии на ЕС – за да постигне целта си за нулеви нетни емисии до средата на века.
Най-големият и най-развит проект за CCS в Европа досега – намиращ се в Норвегия, извън ЕС – беше разработван почти десетилетие и има капацитет за съхранение от едва 1,5 милиона тона.
Докато ЕС разглежда технологиите за въглеродно улавяне като част от своите дългосрочни климатични стратегии, експертите предупреждават, че прекомерното разчитане на бъдещи технологични решения може да отложи реалните действия за намаляване на емисиите днес. Политиките трябва да бъдат внимателно балансирани, за да се гарантира, че инвестициите в CCS не подкопават спешната необходимост от намаляване на парниковите газове в краткосрочен план.
Източник: Euronews