Тръмп не изключва използването на военни за завземане на Гренландия

Президентът на САЩ многократно е настоявал за завземане на арктическия остров, позовавайки се на съображения за национална сигурност

Малко след залавянето на Николас Мадуро, президентът на САЩ Доналд Тръмп спомена Гренландия като част от възможна „следваща фаза“ за осигуряване на господство на САЩ, в Западното полукълбо. „Нуждаем се от Гренландия от съображения за национална сигурност“, обясни президентът от Air Force One, защото смята гренландската територия за ключова, за осигуряване на арктическите търговски пътища и противодействие на присъствието на Русия и Китай.

Засега не е оповестен официален план или заповед за подготовка за потенциално нахлуване, въпреки че засилването на агресивната реторика и заплахи на Тръмп би могло да подскаже бъдещи действия в тази посока. Ако успее, той ще бъде президентът, който разбира значението на Арктика преди всички останали, което е в съответствие с неговия наратив „само аз виждам голямата картина“. Това би било символично заграбване на власт с огромни размери, представляващо най-голямото териториално изместване на Запада, след Студената война, сравнимо с покупката на Аляска.

Съединените щати биха имали голямо стратегическо предимство в Арктика, контрол върху нововъзникващите корабни пътища благодарение на топящия се лед и ключово въздушно пространство между своята територия, Европа и Русия, където биха могли да укрепят противоракетната отбрана и да засилят глобалното наблюдение. Както и директен достъп до природните ресурси на гренландска земя, която съдържа огромни запаси от редкоземни елементи и стратегически минерали, решаващи за намаляване на зависимостта ѝ от Китай.

От самото начало на амбициите на магната датските и гренландските власти категорично отхвърлят всяка заплаха, опит за преговори или анексиране. Това, което започна като шега на Тръмп, може да ескалира в сериозна дипломатическа криза с Европа, която вече наблюдава с учудване и недоверие как Съединените щати се превръщат в заплаха за концепцията за национален суверенитет.

Гренландия е малка страна, слабо населена въпреки територията си, но притежава силна национална идентичност, която я кара изрично да отхвърля контрола. Следователно, дипломатическият вариант е най-логичният, ако се търси анексиране на острова, като се има предвид, че стратегическите ползи вече съществуват без необходимост от инвазия. Завземането на острова с военна сила би било саморазрушителна стратегия, която би довела Съединените щати до челен сблъсък със съюзниците им. Воденето на война срещу член на НАТО, в този случай един от неговите основатели, чрез игнориране на член 5 не е същото като воденето на война срещу изолиран режим като този на Венецуела.

Ако го направи, Вашингтон ще загуби всякакъв авторитет, подкопавайки международното право и договора за отбрана с Дания, и ще се изправи пред разрив в отношенията си с Европа. Тръмп ще се превърне от демократичен лидер, разрушител на западния ред. Тази ситуация ще го остави лично и политически изолиран, дори в рамките на собствените му граници.

Стратегическата цел на първата фаза би била да се увеличи присъствието на САЩ в Арктика, свързвайки го с предполагаемото увеличение на руската и китайската военноморска активност в региона. Международният отговор, и особено европейският, би бил незабавен, отстъпвайки място на втората фаза, характеризираща се с дребномащабни, интензивни военни действия, назначаване на специален пратеник в Гренландия и започване на двустранни преговори за сигурност и съвместни инфраструктурни проекти, всичко това под влиянието на военен натиск. Третата фаза, която би се провела в контекста на интензивна международна политическа криза, би имала за цел да увеличи политическия натиск чрез икономически санкции или заплахи за прекратяване на сътрудничеството в областта на сигурността. Това вероятно би накарало Дания да засили военните си връзки с Европейския съюз и НАТО, за да противодейства на атаките на Вашингтон, както и да търси споразумения със съседните скандинавски страни или дори Канада, за да засили отбранителните и търговските си способности и да намали зависимостта си от САЩ.