Те действат като радар, идентифицирайки хора и техните дейности с безпрецедентна прецизност.
Представете си, че всеки път, когато се движите из къщата си, вашият Wi-Fi рутер не само осигурява достъп до интернет, но и точно картографира тялото ви, идентифицирайки дали готвите, пишете на компютъра или играете пред телевизора. Това, което звучи като научна фантастика, е тревожният извод от скорошно проучване на Технологичния институт Карлсруе (KIT) в Германия.
Авторите, водени от Джулиан Тод, отбелязват, че най-новото поколение Wi-Fi, работещо в 6 GHz честотната лента, има безпрецедентна способност да разпознава човешката дейност. Екипът на Тод ще представи резултатите на конференцията ACM за компютърна и комуникационна сигурност (CCS) в Тайпе, а проучването ще бъде достъпно от 13 октомври. Реалността е, че това не е просто някакъв Wi-Fi сигнал. Изследването се фокусира върху стандартите Wi-Fi 6E и Wi-Fi 7, които използват 6 GHz спектъра. Критичното предимство на тази лента е по-късата ѝ дължина на вълната. „По-късата дължина на вълната се превръща в много по-фина пространствена резолюция“, обяснява Фридеман Дреслер, съавтор на изследването. „Разликата е в това да се опитате да нарисувате детайлите на лице с дебела четка или с една четка. 6 GHz Wi-Fi е нашата четка, тя може да различи с невероятна прецизност малките движения на пръстите, главата или торса.“
Логично е да сравним това с радарната технология. Докато традиционните радарни системи за наблюдение на хора използват по-дълги дължини на вълните (и следователно имат по-ниска резолюция за фини детайли), 6 GHz Wi-Fi сигналът може да „освети“ контурите и движенията на тялото с ниво на детайлност, което преди се смяташе за невъзможно извън специализирани лаборатории. Интересното е, че технологията не изисква камери или микрофони. Тя работи, като анализира смущенията в Wi-Fi сигнала, причинени от движението на телата ни. Когато човек се движи в зоната на покритие, тялото му отразява, дифрактира и отслабва сигнала. След това приемник (който може да бъде самият рутер или друго устройство) улавя тези смущения в сигнала. Използвайки изкуствен интелект и алгоритми за машинно обучение, системата е в състояние да интерпретира тези модели на смущения. Тя не само открива, че нещо се движи, но и може да заключи, че това е човек, да идентифицира каква конкретна дейност извършва човекът (писане, ходене, стоене) и дори да прави разлика между различни индивиди въз основа на техния силует и начин на движение.
Последиците от тази технология са огромни и биха могли да бъдат разделени на легитимни и нелегитимни. Сред първите имаме телегрижи за възрастни хора (позволяващи откриване на падания в реално време без нужда от носими устройства или инвазивни камери). Това би улеснило и разработването на контекстно-чувствителна домашна автоматизация, например, позволявайки автоматично регулиране на осветлението и температурата въз основа на активността на потребителя. Очевидно е, че има и аспект на сигурността, като например откриване на прониквания с прецизност, която инфрачервените сензори за движение не могат да постигнат.
Предупреждението на екипа на Тод е, че същата технология, която позволява тези чудеса, може да отвори вратата към ново ниво на скрито наблюдение. „Всеки съвременен рутер разполага с необходимия хардуер. Всичко, от което се нуждаете, е актуализация на злонамерен софтуер, за да превърнете безобидно домашно устройство в шпионин. Злонамерен хакер или дори рекламна компания биха могли да събират интимни поведенчески данни без знанието или съгласието на потребителя.“ Следователно екипът на Тод не само е издал предупреждение, но и работи върху контрамерки. Те предлагат решението да дойде от проактивно регулиране и разработване на технически контрамерки. Линията между интелигентен дом и наблюдаван дом е тънка, като дължината на вълната на 6 GHz сигнал.