Роувърът „Perseverance“ е заснел около 55 подобни атмосферни събития.
За първи път мисия до Червената планета, „Perseverance“, регистрира това, което учените интерпретират като електрически разряди, еквивалентни на гръмотевици в марсианския въздух. Те не са силни бури или блестящи мълнии. Те са малки искри, които са безшумни, но способни да пренапишат това, което знаехме за климата и атмосферата на Червената планета. В небето, или по-скоро в разредения, червеникав въздух на Марс, нещо толкова старо, колкото самата наука, отново ни изненадва, електричеството. Досега идеята за марсиански мълнии беше обект на хипотези и модели, но без преки доказателства.
Международен екип анализира аудио записи, събрани от микрофона на „Perseverance“ в продължение на почти четири земни години (еквивалентни на две марсиански години) и идентифицира 55 електрически събития, свързани с прашни бури. Това не бяха мълнии като тези на Земята. Разрядите са миниатюрни, електрически дъги с диаметър само няколко сантиметра, генерирани от триенето на суспендирани прахови частици, които произвеждат форма на статично електричество, феномен, наречен „трибоелектричен“. Записаният звук беше кратко пращене, подобно на „щракването“ на статичен разряд на Земята. Но на Марс, с неговата тънка атмосфера (малко над 1% от плътността на Земята), дори този електрически шепот се превръща в новина.
На нашата планета мълниите се образуват в облаци, пълни с вода, но на Марс правилата се променят. Няма океани, които да се изпаряват, нито гъсти облаци. Но има прах, вятър и водовъртежи. Бури, които повдигат частици и ги карат да се сблъскват. Именно този танц на пясък срещу пясък, вятър срещу повърхност, създава електрически заряд. Досега се смяташе, че тези бури могат да акумулират електричество, но действителен разряд никога не е бил регистриран. Откритието, публикувано в Nature, предполага, че марсианската атмосфера не е толкова статична, колкото се смяташе досега. Тези микроразряди биха могли да имат невидими, но реални последици, като промяна на химичния състав на праха, генериране на оксиданти, модифициране на повърхността и дори представляват риск за машините и може би един ден и за хората. Учените предупреждават, че това не е гръмотевици в земния смисъл, тъй като няма силни бури или мълнии, пронизващи червеното небе. По-скоро това, което Perseverance е засегнал, са слаби статични разряди.
Всяка искра, колкото и малка да е, разкрива, че марсианската атмосфера може да се зареди, да разреди електричество, да промени химичния си състав и може би дори да е играла роля в еволюцията му. То ни напомня, че всяка планета има свой собствен „климат“ със свои собствени правила и че тези правила могат да бъдат толкова фини, колкото електрически шепот. Това откритие повдига фундаментални въпроси за астробиологията, астрохимията и науката като цяло. Как тези разряди влияят на марсианския прах, химичните сигнали, износването на роувърите и бъдещите бази? Може ли електричеството да помогне за запазването на органичните молекули? И какво означава това за възможността за живот на Марс?