Ами ако силата на гравитацията не е просто привличане, а резултат от вселена, организирана като гигантски компютър за компресиране на информация?
Физик от Университета в Портсмут предлага нова интерпретация на гравитацията, отдалечавайки се от традиционните концепции. Тази иновативна теория предполага, че фундаменталната сила, която управлява космоса, може да бъде неразривно свързана с начина, по който материята се организира, емулирайки логиката на изчислителна система. Предложението на д-р Мелвин Вопсън свързва гравитационното привличане с процес на оптимизация на данни, подобен на този, извършван от компютърните алгоритми. Според неговия подход, Вселената се стреми да намали хаоса, като ефективно уплътнява информацията и материята в пространството, сякаш е голям процесор.
Тази перспектива е част от по-широк дебат в научната общност. А именно хипотезата, че нашата реалност е компютърна симулация в космически мащаб. Мислители като Ник Бостром вече са изследвали тази идея през 2000-те години, концепция, която резонира с научнофантастични разкази като популярния филм „Матрицата“.
Вселената като гигантски алгоритъм
Д-р Вопсън основава аргумента си на това, което той нарича „втори закон на информационната динамика“. Според това твърдение, ентропията на всяка система остава постоянна или се увеличава с течение на времето. Именно от този принцип той постулира, че гравитацията упражнява сплотена сила върху материята и небесните обекти, за да поддържа ентропията на минимални нива, по същия начин, по който компютърът организира и компресира данни, за да работи по-ефективно, както е съобщено в статията, публикувана от AIP Publishing.
В статията си Вопсън развива идеята, че информацията се съхранява в „елементарни клетки“, които той определя като най-малкия възможен обем в пространството, в рамките на квантовата механика. Тези минимални точки биха били отговорни за кодирането на координатите на материята, в рамките на тази предполагаема симулация, функционирайки аналогично на пикселизацията, която оформя реалността. За физика този процес е идентичен с дизайна на видеоигра или приложение за виртуална реалност. Всяка от тези клетки може да съдържа повече от една частица, което би било механизъм за изчислителна система да минимизира информационното си съдържание.
С други думи, проследяването на един обект в пространството е изчислително много по-ефективно, от проследяването на множество обекти, което предполага функция на компресия.
Теория, която оспорва установеното схващане
Защитата на теорията за симулацията не е нищо ново за Вопсън. През 2022 г. ученият твърди, че геномите на вируса COVID-19 показват намаляване на ентропията с течение на времето, което, според него, подсилва доказателствата за втория му закон за информационната динамика. Това откритие по това време вече е предизвикало значителен интерес в академичните среди.
В друго високо оценено изследване, физикът предложи информацията да се счита за „пета форма на материята“. Тази концепция, която надхвърля традиционните състояния на материята, се стреми да предложи нов начин за демонстриране на правдоподобността на живота в симулирана среда, предизвиквайки сериозен дебат сред експертите.
Въпреки това, приемането на тези необикновени хипотези от широката научна общност остава неизвестно. Твърденията, които се стремят да предефинират нашето разбиране за реалността, изискват също толкова необикновени доказателства, за да бъдат потвърдени и да получат подкрепата на утвърдените академични среди, което представлява значително предизвикателство за тяхното разпространение.
Източник: La Razón