През 2020 г. испански активисти, начело с Кристина Парадеро, жена с аутизъм, успяват да убедят правителството да забрани насилствената стерилизация в страната. Сега, те се готвят да убедят ЕК да направи тази забрана общоевропейска.
„Всички жени трябва да могат да решават за себе си.“ казва Кристина.
Тя е на 31, а когато е била на 18 е диагностицирана с форма на аутизъм. Малко след това започва романтична връзка и родителите ѝ я притискат да извърши операция по стерилизация, защото, както смятат те, тя не трябва да има деца, заради диагнозата си.
Под влияние на родителите си, Кристина прави тази операция, но сега съжалява и казва, че не е разбирала, че е манипулирана и сама не би направила такъв избор.
Принудителна стерилизация е операция, която премахва способността за зачеване на дете и е извършена без съгласие на пациента или под натиск. Когато Кристина е на 18 обаче, в Испания няма закон, който изрично да забранява това.
Към момента, ЕС няма никаква политика или регулации по тази тема и решеният се взимат на национално ниво.
В 12 страни от ЕС, принудителната стерилизация е законна или не е незаконна, тоест няма регулация. Това са: България, Кипър, Хърватия, Дания, Естония, Унгария, Финландия, Латвия, Литва, Португалия, Словакия и Чехия.
Според специален доклад на ООН от 2017 г. относно сексуалното и репродуктивното здраве, практиката на принудителна стерилизация на хора с увреждания представлява грубо, но широко разпространено нарушение на човешките права, като засяга най-често момичета и жени.
Според здравните власти и активистите, родители или настойници, които „убеждават“ подопечните си да се съгласят на тази процедура имат добри намерения.
„Решението често е базирано на желание за защита, на погрешната идея, че защитават дъщерите си от сексуално насилие.“ казва един от координаторите на организация, която се грижи за опазването на човешките права на хора с увреждания в Португалия.
„Но това е точно обратното, човек, който е стерилизиран е в много по-уязвимо положение…Това [стерилизацията] по-често е свързано с притесненията на родителя, а не на засегнатия от увреждането човек.“
От друга страна, лекарите често са съгласни с родителя или настойника, защото много от тях смятат, че хората с увреждания не са способни да взимат самостоятелни решения.
Планират се кампании в 12-те страни, които не са забранили процедурата на национално ниво, както и включване в директивата за насилието срещу жени, от страна на ЕК.
В тази директива, принудителната стерилизация е описана като форма на насилие, но не се търси забрана.
Според официални лица, забрана не е включена поради липса на „законова основа“ върху която да се постави, но се работи за включването ѝ като „увреждаща практика“ при въвеждане на директивата в националните законодателства.
Според юристи, ЕС не може да създава законодателство, което превръща дадени практики в незаконни за всички страни-членки, но в Истанбулската конвенция, която също не ратифицирана от всички страни, се забранява принудителната стерилизация и именно тя може да се използва като основа за забрана на тази практика във всички страни от блока.
Източник: AP News
