Милена Аврамова за ролите и най-голямата любов

Какво харесваш и какво не харесваш в персонажа Цвети от „Лъжите в нас“?
Когато един актьор играе една роля, той трябва да я защити максимално. Така че, не мога да кажа, че не я харесвам. Винаги обичам персонажите, които играя. Искам да ми станат достатъчно близки. Каквито и грешки да правят, аз трябва да разбера защо това се случва. Всеки един човек има проблеми, както и Цвети. При нея са много, много по-тежки.

Цвети е малтретирана, но нормално ли е да се съгласи детето да поеме нейната вина?
Слава Богу, на мен в такива крайности не ми се е налагало да изпадам, че да се чудя дали детето ми може да поеме моята вина. Цвети го прави, защото е в безизходица и дори да изглежда, че тя е съгласна детето да поеме вината ѝ, тя всъщност го прави, защото няма абсолютно никакъв друг избор, ако иска да отгледа децата си. Цвети не е жертва, тя е поставена в тези обстоятелства и единственият начин, по който може да се справи, е това. Това я прави изключително силна, защото за да преодолееш такова психическо и физическо насилие, трябва да си много силен човек. Щастлива съм, че изиграх тази роля и много бих се радвала, ако съм помогнала на поне една жена, която да разбере в какво положение е и да предприеме мерки.

Да очакваме ли втори сезон на „Лъжите в нас“?
Рейтингът на сериала е много добър. Не знам дали се планира втори сезон, ние направихме това, което зависеше от нас в предлаганите обстоятелства.

Какво можеш да кажеш за последния филм, в който участва „До последния каприз“?
Всъщност, това не е последният филм, в който съм участвала, тъй като е сниман преди около 5 години. Той е по-скоро свободен проект, защото парите за него бяха много малко. Самият режисьор Иван Юруков вложи много в този филм, но затова той излезе много по-късно по кината, защото нямаше пари за него. Предишните филми, в които съм участвала – „Чичо Коледа“, „Като за последно“, „Летовници“ – всички са на режисьора Ивайло Пенчев. Те съдържат много житейски хумор и беше прекрасно да работя с него. А този филм е много по-различен от това, което сме свикнали да гледаме досега. Той се занимава с дълбочината на вътрешния Аз, с духовността и желанието за самоусъвършенстване на човека като творец. А в съвременния свят творецът вече много трудно се вписва, защото сякаш никой вече няма нужда от него. Но тъй като не може да живее по друг начин, той търси смисъла на съществуването. Ако това предизвиква интерес, можете да гледате филма. Следващата прожекция е в понеделник (27.06.) в кино „Одеон“ в 20.00 часа. Заповядайте, ако имате нужда от духовна храна.

Имаш ли любима роля?
Хванеш ли се на хорото, всяка роля е любима. Но мечтая да снимам нещо на историческа тематика.

А имаш ли някакви проекти в театъра?
В момента правим дипломен спектакъл, репетираме в НАТФИЗ и се надяваме да продължим да го играем на някоя сцена. Но тъй като отново сами трябва да се справим с финансовата страна на нещата, не е ясно какво ще стане. Режисьор е Таня Угринова, пиесата се казва „Нощта на трибадите“.

Как се „запали“ по театъра?
Винаги съм се занимавала с изкуство. Преди театъра завърших музикално училище с цигулка, но още тогава се записах в актьорската школа на Бончо Урумов. Той ми показа красотата на това изкуство и оттогава не съм спирала да играя. Завърших НАТФИЗ при професор Снежина Панковска, после отидох в Родопски Драматичен Театър, а след това работих в Сатиричния театър около 12 години. В момента съм актриса на свободна практика. Работила съм със забележителни режисьори и хора – Юлия Огнянова, Александър Морфов, Андрей Аврамов и много, много други.

Какво предпочиташ – роли в киното или в театъра?
Театърът е първата ми любов. Само че, по-късно и киното стана моя любов, затова сега ми е трудно да дам отговор на този въпрос. Защото е много важно какви възможности се предлагат. Свидетели сме на много неуспешни представления и филми, но когато нещо си заслужава, аз съм готова да приема предизвикателството с отворени обятия. Само трябва да не се разминава с моите възгледи за качествено изкуство.

Коя е най-голямата ти любов в живота?
Дъщеря ми – Рая. От нея се уча, връщам се към истинските, чистите неща от живота, към безрезервната любов. И както тя на мен ми я дава, така и аз на нея. Няма по-красиво нещо на този свят. Това ме прави смислен човек и е движещата сила в живота ми.

Освен без Рая, без какво друго не можеш?
Не мога да си представя да живея без изкуство, без киното и театъра. Това е другото нещо, което осмисля живота ми и точно така искам да живея. Случва се да решавам проблемите, които имам, като се задълбоча в някой персонаж. Така намирам своите слабости и това е един вид терапия за мен. Смятам, че щом това е така е за мен, значи може да е така и за зрителите. Бих искала хората от салона да си тръгват поне малко по-освободени от проблемите след постановка или прожекция. Искам също изкуството да ги кара да се замислят и това да им помага, да предизвиква в тях положителни емоции.

А влюбена ли си?
Да, влюбена съм в живота и в изкуството.

Друго имам предвид – има ли мъж до теб?
Чувствам се свободна и изпълнена с любов. 

guest
0 Коментари
Inline Feedbacks
Виж всички коментари

Jane Soff

Жана Софрониева е завършила езикова гимназия, българска филология и PR. Нейното хоби е да пише, да чете книги, да слуша метъл и рок музика, да готви.