През настоящия туристически сезон в Антарктида, октомври 2023-март 2024, броят посетители на южния континент ще достигне 100 хиляди души. Това е увеличение с близо 40 % от предишния рекорд и предизвиква притеснения сред изследователи и природозащитници.
„Тези цифри са притеснителни.“ казва Клеър Крисчън, изпълнителен директор на Коалицията за опазване на Антарктика и Южния океан.
„Виждаме, че се налагат спешни мерки с цел управление на тази индустрия и нейния ефект върху крехката и бързо променяща се среда.“
Според Международната асоциация за Антарктически туризъм (IAATO) 95 съда пътуват до там, включително 21 яхти на заможни туристи, които са привлечени от „последната граница“ – място, „толкова чисто и отдалечено, че можеш да чуеш как снежинките падат във водата“, по думите на един от операторите от асоциацията. Някои кораби са с по 400 пасажери.
Разнообразяват се и дейностите, които предлага леденият континент. От кратки екскурзии по суша за наблюдение на пингвини и тюлени или по море, където могат да се видят китове и косати или пък айсберги, индустрията се разширява и вече предлага и разходки с каяк, с подводни съдове или хеликоптери.
Според много от членовете на IAATO, опазването на природата и образованието относно антарктическите екосистеми е част от мисията им.
Компаниите търсят варианти за кораби, отделящи по-малко емисии, както и анализират дейностите, така че да установят тези с най-малко влияние върху околната среда. Всички туристически експедиции включват протоколи за стерилизация, за да не попаднат там бактерии и други видове, които не се срешат на континента, а всички отпадъци от туристите се събират.
Но биологичните рискове са по-малкият проблем, смята доктор Бергстром, антарктически еколог. Същественият проблем са емисиите въглерод.
Разстоянието, което трябва да измине всеки турист, за да стигне до края на света води до отделяне на 3.76 тона въглерод – горе-долу колкото е въглеродния отпечатък на човек за една година.
В местата, където акостират корабите пък е установено увеличено съдържание на черен въглерод, специфичен отпадък от изгарянето на корабно гориво, който понижава албедото на снега, води до абсорбция на повече слънчева енергия и от там – до по-бързо топене.
Според едно изследване, всеки турист, стигнал до Антарктида в периода 2016-2020 е отговорен за топенето на 83 тона сняг, главно заради емисиите от самите кораби.
Антарктида и нейната екосистема са уязвими не само заради засиления трафик, а и поради липсата на управително тяло, което да действа независимо. Според споразумението от 1961 г., в което участват 56 страни, те трябва да се договярят за всяка промяна, преди да може да се приложи. Така много добри решения остават „висящи“. Според IAATO е време нещо в тази посока да се промени, а Крисчън смята, че от забраните или ограничаването на броя туристи, които се допускат годишно няма да има полза и по-скоро би било добра идея Антарктида да се третира като национален парк и дори да се плащат такси за посещение.
Изследователи на континента призовават всеки, обмислящ пътуване до там да си помисли добре за причините. Ако целта е просто да стъпите на последния континент, може би отпечатъкът, който ще оставите не си заслужава.
Източник: BBC
