Първи избори след масовите антиправителствени протести от 2022 г. ще се проведат в Иран. Това ще бъде и своеобразен тест за легитимността на правителството, но не се очаква висока избирателна активност. Иран попада в най-ниските стойности на глобалния измерител на демокрацията, известен като Индекс на демокрацията. Само две страни – Афганистан и Мианмар, са оценени по-ниско от Иран.
Повече от 61 милиона души имат право да гласуват, но се очаква, че много от тях ще си останат вкъщи.
Изборите са два: за членове на парламента и за членове на Асамблеята на експертите.
Тя следи дейността на най-силната фигура в иранската власт и главнокомандващ армията – върховният лидер. Той взима и най-важните решения в страната, свързани със социалните свободи и икономическите условия
Настоящият върховен лидер, Аятолах Али Каменеи, който заема тази позиция от 3 десетилетия, призова гласоподавателите да гласуват. Според него, отказът от гласуване „няма да реши нищо“
За да се популяризира вота, държавно-контролираната медии пускат десетки видеа, в които кандидатите разказват за себе си и дават ефирно време за кампании.
Много иранци не желаят да гласуват, във връзка с протестите от 2022 г., когато беше убита 22-годишна жена, заради отказ да носи задължителния хиджаб, покриващ главата и лицето.
Потушаването на протестите в нейна защита с помощта на насилие доведе до стотици убити, хиляди ранени и неизвестен брой арестувани, някои от които още са в затвора.
Други протестиращи получиха смъртно наказание.
От тогава политиката на Иран става все по-репресивна, а обществото все по-недоволно от правителството.
Рекорден брой кандидати – 15 хиляди, ще се борят за 290 места в парламента.
Според Матю Милър, говорител на Държания департамент на САЩ „огромен брой иранци“ нямат никакви очаквания, че изборите ще са честни и свободни.
„Светът отдавна е наясно, че иранската политическа система включва недемократични и непрозрачни административни, съдебни и електорални системи.“ добави той.
Източник: AP News, Our World In Data
