Проучване показва колко процента от българите са против Путин

За повече от 50 процента от българите, изявленията в медиите за войната в Украйна са изкривени, като всеки трети споделя, че се сблъсква с фалшиви новини. Това сочи проучване на Gallup International Balkan.

Българските медии успяват да компенсират по-голямата аудитория на търговските оператори с по-осезаемо доверие от страна на потребителите, гласи друго заключение на социологическата агенция. 

58,8% в България казват, че по-скоро не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия. Сред втората група са предимно възрастни хора, съответно привърженици на политически сили, които традиционно са по-проруски.

Подобна структура на мнение беше докладвана в подобен въпрос в предишно проучване на Gallup International Balkan. Възможно е в тези отговори да има известна социална желателност, както и „скрита подкрепа“ за войната в Украйна. Въпреки това, едно умишлено проучване по тези теми трябва да идентифицира потенциалните измерения.

В същото време 50,7% смятат, че информацията, която медиите в България съобщават за войната в Украйна , като цяло е доста недостоверна. По-скоро надеждни, да речем 25,9%. Другите се колебаят. Данните са тревожни за цялостното доверие в медийната среда, въпреки че отговорите на въпроса може да отразяват традиционния скептицизъм в подобни случаи.

Тук най-възрастните хора реагират с по-сериозно доверие към медийната информация – което явно отговаря на по-традиционните възгледи. Това обаче от своя страна поражда някои опасения относно потенциалните нива на бдителност сред възрастните хора по отношение на потенциална дезинформация.

Фалшиви новини

На този фон 35% свидетелстват, че всеки ден или почти всеки ден се сблъскват с новини , които могат да определят като фалшиви. 24,1% съобщават фалшиви новини няколко пъти месечно, а 11,3% – поне веднъж месечно. 8% е по-малко вероятно да ги открият, а около една пета от отговорите показват колебания в определянето на честотата.

Преди четири години международната асоциация „Галъп“ проведе подобно сравнително проучване, включително и в България. Сравнението с преди години ясно показва, че ако сега делът на доказателствата за ежедневните фалшиви новини е 35%, той всъщност се е увеличил с 12 пункта в сравнение с предишното проучване. Дяловете на рядката среща с фалшификати падат. Пада и „сивата зона“ на тези, които не могат да определят. Очевидно с течение на времето осъзнаването на този проблем нараства, а общественото възприятие за честотата на възникването му нараства.

Разбира се, две точки във времето не са достатъчни, за да отбележат тенденция. Но осезаемото усещане за нарастването на фалшивите новини е достатъчно тревожен симптом.

Източници на информация

Основен деклариран източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от анкетираните посочват телевизията като източник номер едно. Веднага след това идват социалните мрежи в интернет – 22,3%. 16,6% цитират други интернет сайтове като основен източник. Далеч след себе си, радиото и четенето на вестници остават основни източници на информация. За младите групи обаче социалните медии вече са абсолютно номер едно, следвани от други уеб страници.

От българските телевизии за най-обективна по отношение на информацията естествено се възприема обществената телевизия – БНТ (32,5%), следвана от големите частни телевизии (28,1%) и по-малките частни телевизии (15,9%).

Като цяло българските медии са предпочитани пред чуждестранните – 39% казват, че българските медии са достоверен източник, а 28,3% биха предпочели чуждестранните. Не е малък обаче и делът на колебливите – 32,7%. Последното означава, че или пред респондентите не съществува такъв въпрос, или доверието в медийната среда всъщност е разклатено.

Що се отнася до общественото доверие, обществените медии у нас като цяло очевидно успяват да „изравнят резултата“ на комерсиалните медии и практически равни дялове съответно от 33,8% и 35% избират един от двата вида медии. Това е сериозна новина на фона на факта, че големите комерсиални медии имат значително по-голямо отразяване и възможности. Националната телевизия и радио очевидно успяват да събудят усещане за автентичност на фона на пазарната логика.

Допълнителен показател в тази насока е потенциалното предпочитание по вид собственост на медиите – българската собственост е предпочитана (35,5%) пред чуждата (27,9%), като тук делът на флуктуацията е най-осезаем (36,6%).

guest
0 Коментари
Inline Feedbacks
Виж всички коментари

Симона Терзиева

Журналист, главен редактор и копирайтър