В края на 2011 г. отбелязваме една важна тенденция – традиционните медии, а с тях и традиционната реклама, започват да стават все по-маловажен източник на информация. 47% от възрастните, които се интересуват от фирмите в града им, разчитат на интернет, за да научат за тях.
Едва 29% се осведомяват чрез вестници, 22% от близки и приятели, 8% от телевизията, 5% от радиото и едва 1% чрез мобилните си телефони. Това сочи изследване на американската организация Pew Research Center, публикувано през декември.
Търсачките (като Google, например) са метод №1 за намиране на информация в мрежата, като 36% от хората разчитат на тях. 16% се ровят в специализирани сайтове, а 1% намират необходимата им информация в социалните мрежи като Facebook и Twitter.
Цифрите сочат, че определени групи от населението се осланят много повече на интернет. Това са най-вече хората на възраст между 18 и 39 години, 83% от младите (на възраст под 35 години) първо търсят онлайн. Жителите на провинцията и тези, които не са сменяли дома си над пет години, пък разчитат предимно на информация от вестниците.
Всички ежедневно и ежеминутно изпитваме нужда да си набавяме информация под една или друга форма, стига се дотам, че тази необходимост почти граничи с адикция и не можем да си представим живота си без нея.
Как и защо се стигна дотук ще попитахме журналистът Емил Спаийски и мениджърът на някои от най-посещаваните сайтове в България - Здравко Здравков.
Гостите в студиото се обединиха около мнението, че действително в съвременното обществото съществува феноменът пристрастяване към информация. Тук според Здравков за умния човек има един избор - да филтрира, да подбира информацията, а не всеядо да я поглъща.
Натрапването на информация е избор на всеки потребител. Ние приемаме да ни "бомбандират" с нея постоянно, поради желанието си да бъдем добре информирани, твърди Здравков.
Спаийски от своя страна посочва, че някога хората не са били толкова любопитни за света в неговия по-глобален смисъл - не ги интересувало, например, какво се случва в Азия, Африка или някъде другаде. Хората търсят ориентация в света, в който живеят, именно по този начин.
В морето от информация логично бихме си помислили, че човек е лесно да се удави. Изследванията показват обаче, че всъщност той се учи да плува и то благодарение на други хора. Ползвателите на информация все по-често имат доверие на други хора - четат техните блогове, форуми, страници и пр. Оказва се, че те са много по-надежден източник на информация.
Това, което се случва в момента, не е ново. То е описано от Монтен в теорията му за есеизма, обяснява Спаийски. Тя се изразява в това, че светът се развива изключително динамично и това, което днес е добро утре може да е лошо и обратно. Ориентацията за това, дали мислиш правилно, най-лесно се случва, когато се сравни с мненията на приятели и близки, хора, на които имаш доверие.
Според Здравков бъдещето на журналистиката в този смисъл се състои в отсяването на информацията - да се избира най-интересното, най-актуалното и най-полезното от блоговете и другите персонални медии.
Понякога информацията достига и се пуска от сайтовете толкова бързо, че тя на практика се публикува без проверка, посочва Здравков. Това е интересен момент, тъй като оформя всъщност дейността, която трябва да бъде извъшвана от журналистът - проверката на достоверността.
Емил Спаийски използва гостуването си да представи книгата "Моделът на успеха 22" (Или как да успяваш в България), в чието написване той самият е участвал. Журналистът обясни, че 22 е символично число, тъй като 22 години след началото на прехода, България все още търси формулата на успеха. Книгата е събрала интервюта с 22-ма преуспели българи и има за цел да помогне на техните сънародници да намерят своя път нагоре.
Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
